Ислямското семейно право е една от най-важните части в ислямското право, тъй като Ислямът като религия, като обществена политическа система, приема семейството като основна клетка на обществото. Мюсюлманското общество е обединение на много семейства, затова ислямското семейно право разработва в подробности задълженията на всеки един от членовете му. Има много определения и характеристики за семейството. За нашата цел ще приемем следната опростена дефиниция: семейството е социална група хора, свързани чрез кръвни или родствени връзки. Семейните връзки налагат взаимно зачитане на предписаните от религията права и задължения, които се регламентират от закона и се спазват от членовете на групата. Съответно членовете на семейството имат определени взаимни задължения. Те се свеждат до наследството и взаимопомощта, отглеждането на децата, грижите за възрастните и полагането на максимални усилия за поддържане на мир в семейството. Както ясно проличава, основа на семейството при Исляма са кръвните връзки и семейните задължения. Осиновяването, извънбрачните контакти, тайните сексуални отношения и „пробните" бракове противоречат на ислямските представи за семейство. Ислямът изгражда семейството върху здрави основи способни да осигурят неговото, съществуване, а те са истинската сигурност и зряла обич. Основите на семейството при Исляма трябва да бъдат толкова твърди и естествени, че да подхранват искрената взаимност на чувствата и моралното удовлетворяване. Ислямът признава, че няма по-естествена връзка от кръвната и по-цялостен модел на интимност от онзи, при който са събрани в едно нравствеността и удовлетворението. Ислямът признава религиозна добродетел, социалната необходимост и моралните предимства на брака. Нормалната линия на поведение на всеки мюсюлманин, е да се насочи към създаване на свое семейство. Бракът и семейството заемат централно място в ислямското учение. Много изказвания на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) подчертават, че когато мюсюлманинът се жени той завършва половината от своята религия, затова нека мисли за Аллах и да внимава за другата половина. Мюсюлманските учени тълкуват това като казват, че бракът е религиозно задължение, морална крепост и социален дълг. Той трябва да бъде изпълнен, но като всички други задължения в Исляма той се предписва само на онези, които могат да поемат съответните отговорности. През различните периоди семейството претърпява много дълбоко развитие в своята история. След Адем (алейхис селям) и редицата пейгамбери в развитието на семейството има „Матриархат" и „Патриархат". Семейството е много важно, защото то е първото училище за децата. Каквито деца имаш, такива ще са и членовете на обществото един ден. Корана отдава голямо значение на семейството. В него има над 100 знамения за семейството и децата и има отделни специални сури посветени на жената, като „Ниса", „Таляк" и др. В Исляма е създадена и разработена теорията на „мюсюлманското семейно право." На арабски е „Мюнякехат"- събиране и „Мюфарекет"-разделяне. Какъвто и смисъл хората да влагат в брака Ислямът го разглежда като „твърд обет", дълг в най-пълния смисъл на думата.Това е дълг към самия живот, към обществото и към достойнството, смислено оцеляване на човешката раса. Това е дълг, който партньорите в брака поемат както един пред друг, така и пред Аллах. Това е такъв дълг, който им дава възможност да намерят взаимно упование и самореализация, любов и мир, състрадание и искреност, благополучие и надежда. Всичко това е така, защото при Исляма бракът се разглежда първо и най-вече като праведно дело, акт на отговорност и посвещаване. Интимният контрол може да бъде морален триумф, възпроизводство на рода, социална необходимост, добро здраве, състояние на интелектуално задоволство. Тези стойности и цели на брака биха имали особено значение и още по-голяма сила, ако се разглеждани като религиозни задължения, а това е основното знамение на брака при Исляма. Всевишният Аллах казва: „О, хора, бойте се от вашия Господ, който ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, намножи от двамата много мъже и жени..." Сура„Рум" знамение 21. „И от неговите знамения е сътворяването на съпруги за вас и от самите вас, за да намерите покой при тях, и стори между вас обич и милост. Наистина, в това има знамения за хора проумяващи." Дори и в най-трудните периоди на брачния живот, Аллах повелява на мъжа и жената да бъдат добри един към друг, наистина благодетелни помежду си и да служат на Аллах, да му се покоряват. Струва си да се отбележи, че ислямските постановки за брака се прилагат еднакво и за мъжете, и за жените. Например, ако безбрачието не се препоръчва за мъжете, то не се препоръчва също и за жените. Това е признание, че женските потребности са еднакво законни и им се отделя сериозно внимание. Всъщност, най-малкия фактор на брака при Исляма са икономическите съображения, колкото и важни да са те. Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) е казал, че една жена обикновено се търси като съпруга заради нейното богатство, красота, знатност на нейния род или религиозни качества, но благословен и щастлив е онзи, който избира своята спътница заради благочестието преди всичко. Друго Всевишният Аллах повелява в Корана „Венчавайте се за неженените от вас, за вършещите праведни дела и за вашите роби дори да са бедни. Аллах ще ги обогати от своята благодат. Аллах е всеобхватен и всезнаещ." (24:32) От друга страна, какъвто и сватбен подарък мъжът да даде на бъдещата си жена той й принадлежи, и всичко което й е принадлежало преди сватбата или го е получила след нея. Между съпрузи и съпруги няма задължителна обща собственост върху имуществото. Нещо повече, съпругът е онзи, който е отговорен за поддържането и икономическата стабилност на семейството. Той дори трябва да осигурява на жена си помощта и услугите, на които е свикнала преди брака, и според някои учени тя няма законното задължение да върши домакинската работа, въпреки че може да прави това и обикновено го прави. Тъй като Ислямът смята този факт за много сериозно задължение, предписват се определени мерки за постоянството на брачната връзка доколкото това е човешко взаимно. Страните трябва да се стремят към спазване на брачните условия, като например подходяща възраст, личностна съвместимост, разумен сватбен дар, свободен избор, безкористно покровителство, почтени намерения и благоразумна дискретност. Когато страните сключват брачен договор, намерението трябва да е искрено и да не се забравя, че става дума за постоянна връзка, а не случаен и временен избор. По тази причина пробните и всички подобни на тях бракове, които са експериментални, случайни или временни се забраняват от Исляма. Акцентирането върху постоянния характер на брака не означава, че брачният договор не може да се анулира. Мюсюлманите са посочени от Корана като общност уравновесена по среда и Ислямът е наистина религия на „златната среда“, добре балансирана и интегрирана система. Това е особено ясно в случая с брака, който при Исляма нито се разглежда като причастие, нито като обикновен граждански договор. Бракът при Исляма е по-скоро уникален договор с дълбок социален смисъл, свещен по своята същност. Ислямският подход е безпристрастен и реалистично умерен. Брачният договор трябва да се приема като сериозна постоянна връзка. Но ако не върви добре, по уважителни причини, той може да бъде прекратен, с добрина и чест, със справедливост и мир. Ислямът, нашата религия, е чужд на така наречената свободна любов. Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) има хадиси шериф, който отсъжда безобразието и приканва хората да се женят. Затова някои имами считат брака за ибадет. Но друга част от имамите смятат че бракът е семейно правов акт, който същевременно е ибадет. Според някои учени бракът е договор за покупко-продажба, защото в брака мъжът купува жената плащайки мехир. Други смятат, че бракът е договор, равноправен за създаване на семейство, при което страните се възползват една от друга. Ебу Ханифе пък смята, че бракът е равностоен правов акт. Има спорове и за целта на женитбата. Защо се женят хората, за удоволствие или за нещо друго? В Исляма целта на женитбата е също създаване на поколение. Половото задоволяване и изпитаното удоволствие от него е средство за създаване на поколение т.е. в нашият шериат хората се женят, за да осигурят щастие на семейството и да създадат, добро поколение на обществото. Суpa „Бакара" знамение 187 се казва: „Позволено ви е да прекарате нощите на говеенето при своите жени, те са одеяния за вас, и вие сте одеяния за тях." Женитбата трябва да се провъзгласява, защото тя е тържествен акт. На една мюсюлманска сватба жените и мъжете празнуват поотделно, женитбата носи взаимни права и задължения. Знамение 228 от сура „Бакара" гласи: „И жените имат същите права, каквито и задължения, но мъжете са едно стъпало над тях." С благочестие при избирането на съпруг или съпруга и със заслужено удовлетворение от условията на брака страните трябва да имат щастлив и пълноценен брачен живот. Ислямът отива по-далеч от установяването на определен начин на поведение за съпрузите и съпругите. В Корана и Сунната има много положения, предписващи доброта и обективност, състрадание и любов, симпатия и уважение, търпение и добра воля. Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) дори казва, че най-добрият мюсюлманин, е този, който е най-добър към семейството си и най-великата, най-благодатната радост в живота е добрата праведна жена. Бракът изправя съпружеската двойка пред нови функции. Всяка функция е съвкупност от обективни и пропорционални права и задължения. Ролята на съпругата се предопределя от принципите на нравствеността, съпругът е дал тържествен обет пред Аллах да се отнася към жена си с добрина, честност, търпение, да я задържа с добро или да я освобождава с добро от брачната връзка, и да не й причинява вреда или тъга. „Жената или да се задържи с благо или да се пусне с добро" (2:231). „А ако сте дали развод на жени и те са и изпълнили срока на „изчакване" задръжте ги с благо, или ги пуснете с добро, и не ги задържайте с насилие престъпвайки. А който направи това, е угнетил себе си." (2:231). Предимството на мъжете над жените се тълкува от мюсюлманските учени така: „Мъжете стоят над жените с това, с което Аллах предпочете пред другите едни и пред други, и защото харчат от своите имоти. Целомъдрените жени са послушни, пазещи честта си в отсъствие на мъжете с правата, с които Аллах ги е запазил.“ (4:34), Това предимство може да се свърже с това, с което социолозите наричат: „функционално управление" или то е следствие на разделението на труда и диференцирането на ролите. То не означава категорична дискриминация или превъзходство на единия пол над другия. Семейното право в Исляма е често критикувано. Критиците най-вече атакуват пункта, че мъжът е едно стъпало над жената, но самите те трябва добре да разтълкуват айета, в който Аллах Теаля обяснява защо мъжът е едно стъпало над жената, защото той е човека, от когото зависи цялото семейство, защото от него зависи икономическата стабилност на ислямското семейство. Жената е най-уважавана от ислямската религия, защото ако другите народи живеят като мюсюлманката, няма да има никакви проблеми в семейството. Ислямското семейство е най-стабилното семейство, колкото и да критикуват Исляма, критиците след време, след като навлезнат по-дълбоко в Исляма, сами разбират, че Исляма е религия на „златна" среда. В наше време ислямското семейство още е запазило своята идентичност и своята сплотеност, но външните фактори все повече допринасят за разрива в ислямското семейството, но ако семейството е създадено в името на Аллах, на това семейство не може да повлияят външни фактори. |
Всичко за Исляма
