Абдулхалим Хуфадже, Аллах да се смили над него, разказва как един германец бил удивен когато видял мюсюлманин да извършва суджуд. Той го изчакал да приключи намаза и приближавайки се до него попитал какъв е смисълът на преклонението в суджуд. Мюсюлманинът му обяснил смисъла на намаза, мъдростите, заложени в него и въздействието му върху човека. След като изслушал тези обяснения в удивление и обърканост германецът обяснил на мюсюлманина, че е открил нещо, което проучва от две години. Своето изумление германецът описал така: Той изживявал душевно неразположение и винаги се чувствал потиснат. Успокоение той намирал единствено когато поставял чело на пода. Впоследствие, когато видял този мюсюлманин да извършва намаз разкрил тайната на успокоението, което изпитвал.
Мюсюлманинът завел германеца в Ислямския Център в Мюнхен и служители там му разяснили Исляма. След това посещение германецът приел единобожието и встъпил в Исляма. Причина за встъпването му в Исляма станало преклонението в суджуд.
Какво всъщност представлява суджуд? Какво въздействие има? Какви са спецификите на извършващите суджуд? Що за преклонение представлява извършването на суджуд, който отделя човека от земната повърхност и го извисява към небесата, към високи степени и истини на отвъдното?
Значението на суджуд:
„И когато рекохме: „Влезте в това селище и яжте оттам в доволство, където пожелаете! И влезте през вратата, кланяйки се в суджуд и кажете: „Опрощение!". Ние ще ви извиним прегрешенията и ще надбавим за благодетелните."
Относно този айет, свеждайки от Ибни Аббас, имам Табери казва, че им е позволено да влезнат покланяйки се.
Табери е казал: Суджуд означава да се поклониш с почит пред онзи, пред когото се покланяш. Всеки, който се покланя с уважение пред нещо, извършва суджуд, Това е причината Ибни Аббас да тълкува кланяйки се в суджуд, покланяйки се. Ако извършващия поклон суджуд се покланя повече, то и покланящия се прави поклон. Относно знамения 21, 22 на сура Иншикак:
„И когато им се чете Коранът, не свеждат чела до земята в суджуд? Да, онези, които не вярват, отричат." (84: 21,22)
Мухаммед ас-Саууаф казва: суджуд, това е преносният смисъл на покланянето и чувството на смирение и има много близка връзка със Свещения Коран. Това, което се възнамерява със суджуд е намаза. Споменаването му наред с вярата, сочи каква голяма стойност и важност има и какво е мястото му в Исляма. Той е подпората на Исляма и негова здрава основа. „Онзи, който отслужва намаза, той изгражда религията си, а който го изостави, той е съборил религията си."(Хадис)
Стойността на суджуд произхожда от тези велики значения. Прекланянето, почитането, чувството на смирение, изразяването на безсилието – всичко това са поведения, показващи, че човекът е раб. Поклона суджуд, който изразява рабството, представлява един важен ритуал, защото той е крайната граница на покланянето. Няма друг поклон, който да е отвъд границата на челото и носа на пода. Покланянето в суджуд, който се определя от поставяне на пода на челото, носа, колената, представлява най-съвършената форма на изразяване на безсилие, пред който се извършва. Ето защо поклон не заслужава никой друг и нищо друго, освен Аллах, Господа на световете. Покланянето пред друг, освен пред Него е напразно.