„...О, хора! Вашият Господар е един. Имате общ баща, всички сте чеда на Адем, а той е сътворен от кал. Както арабинът не превъзхожда човек, който не е арабин, и неарабинът не стои над арабина, така и червенокожият не превъзхожда тъмнокожия, и тъмнокожият не стои над червенокожия. Превъзходството е в благочестието и страха от Аллах. Най-превъзходният при Аллах е най-богобоязливия...”Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е Пратеник на Аллах, изпратен за всички хора.
Човечеството не помни друга личност, която да е оказала толкова голямо влияние и с такъв принос за него, като Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Това, с което напътства, е светлина за хората, а самият той е прекрасен образец и пример за подражание. Аллах Теаля се обръща към него като казва: „(О, Мухаммед!) Ти наистина имаш велик нрав.” (ел-Калем, 68: 4)
Всевишният Аллах го изпратил с ясното послание да избави човечеството от мрака на безверието и злините и да го напъти към светлината на вярата и добродетелността. Изпратен бе, за да изгради общност, отличаваща се с чистота във вярата, ибадета и поведението си, да живее в братство и мир.
Това е от основните цели на исляма, т.е. да изгради образцова общност, която, следвайки съвършените правила на Коран-и Керим и примера на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), да достигне най-високите морални стандарти, носещи щастие и благополучие в земния и отвъдния живот. Изпратен бе да разясни, че тези стандарти се постигат единствено с добри дела, основаващи се на искрена вяра в Аллах Теаля, взаимно разбирателство, справедливост, милосърдие и търпение. Заедно с това и да оповести, че лошото се побеждава, като на него се отговори с добро, на невежеството - със снизхождение, а на злината - с прошка. В подкрепа на това Всевишният Аллах казва: „Не са равни добрината и злината. Отблъсквай я с най-доброто и тогава онзи, от когото те е деляла вражда, става като близък приятел.” (Фуссилет, 41: 34)
Към тези нравствени добродетели призовава ислямът. Ислям означава подчинение и послушание, мир, добро поведение, спокойствие и сигурност. Ислямът забранява лошите помисли, думи и дела, както и порицава враждата и омразата.
Абдуллах ибн Амр ибн Ас предава, че Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) е казал: “Който желае да се спаси от джехеннемския огън и да влезне в дженнета, нека да посрещне смъртта като вярващ в Аллах и в ахиретския ден, и да се отнася с хората така, както той желае да се отнасят с него.” (Муслим)
Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) напътства към всичко, което води към поддържане на добри взаимоотношения, братство и разбирателство между хората, за опазване правата, свободата, имуществото и живота на всеки човек и повелява изкореняването на всички недъзи.
Това са фактори за постигане на мир, разбирателство, справедливост и сигурност в живота на хората. Той е онзи, който подписва първото мирно споразумение между различните религиозни общности в гр. Медина, което е довод, че религиозните различия не са пречка за разбирателство и мирно съжителство, когато се спазват приетите правни и морални норми. По време на прощалната проповед Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), обръщайки се към всички хора, казва:
„...О, хора! Вашият Господар е един. Имате общ баща, всички сте чеда на Адем, а той е сътворен от кал. Както арабинът не превъзхожда човек, който не е арабин, и неарабинът не стои над арабина, така и червенокожият не превъзхожда тъмнокожия, и тъмнокожият не стои над червенокожия. Превъзходството е в благочестието и страха от Аллах. Превъзходният при Аллах е най-богобоязливия...” Повелите на Всевишния Аллах в Свещения Коран и сюннета на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) са основните източници на напътствие към добродетелността, човечността и мира. Пратеника на милостта (салляллаху алейхи уе селлем) внася пълна яснота и хармония в човешките взаимоотношения. Напътства към унищожаване на пороците и плевелите на раздора, разделението и омразата, посочва пътищата на разбирателството и на взаимното зачитане, като казва: „Не си завиждайте един друг, не повишавайте помежду си цените [без право], не се мразете, не си обръщайте гръб и не подбивайте цените си един на друг! И бъдете братя, раби на Аллах! Мюсюлманинът е брат за мюсюлманина; той не го угнетява, не го пренебрегва и не му отказва подкрепа. Благочестието е ето тук - той посочи към гръдта си три пъти. Достатъчно зло за мюсюлманина е да пренебрегва своя брат мюсюлманин. Всеки мюсюлманин е свят за мюсюлманина - животът му, имотът и честта му.” (Муслим)
Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) пояснява, че показването на милосърдие и обич към хората е условие за спечелване милостта на Аллах: „Който не е милостив към хората и Аллах не ще бъде милостив към него.” (Муслим)
Също така подчертава, че „Вярващ е онзи, на когото са доверени хората относно живота и богатствата им.” (Тирмизи)
И повелява на мюсюлманина: „Обичай за хората това, което обичаш за себе си, за да си мюсюлманин.” (Тирмизи) Не е тайна, че онзи, който е искрен във вярата си към Аллах Теаля, носи в душата си истинска обич към хората, защото се съобразява с напътствието на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем): „Кълна се в Онзи, в Чиито ръце е моята душа, че не ще влезнете в дженнета, докато не повярвате, и няма да бъдете истински повярвали, докато не се заобичате помежду ви. Да ви известя ли за нещо, което, ако извършвате, ще се обичате? Поздравявайте се със селям.” (Ебу Давуд)
Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) напътства още към подпомагане между хората, за покриване на потребностите и за намиране подкрепата и милостта на Всевишния Аллах: „Аллах е в помощ на Своя раб, докато човекът е в помощ на своя брат.” (Таберани)
Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) ни напътства към улеснение, за да ни улесни Аллах: „Който улесни изпадналия в затруднение, Аллах го улеснява в земния и отвъдния живот.” (Ибн Мадже)
Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) ни напътства да прикриваме недостатъците на другите, за да прикрива Всевишния Аллах нашите недъзи, като казва: „Който прикрие мюсюлманин, Аллах го прикрива в земния и отвъдния живот.” (Ибн Мадже)
С тези наставления на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) и с много други от Корана и сюннета, човекът е подтикнат към нравствени добродетели, които създават благоприятни условия за възтържествуване на разума, братството и мира.
Вярващият човек е задължен да работи и помага за изграждането на братски отношения между хората. В тази насока Всевишният Аллах повелява: „Бойте се от Аллах и се помирявайте помежду ви.” (ел-Енфал, 8: 1)
За величината на тези отношения, за грижата и приноса на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) за братството и мира, са красноречиви думите му: „Да ви известя ли за нещо по-добро от степента на (допълнителното) говеене, намаз и садака (милостиня)? Казаха: Да! Тогава той каза: „Подобряването на отношенията помежду ви.” (Ебу Давуд)
Тези наставления на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) са избавление, лек и спокойствие за човека. Вместо с омраза, душата се изпълва с любов; създават се условия за добри братски и приятелски отношения, вместо враждата процъфтява мира и дружелюбието.
Молим Всевишния Аллах да засили любовта ни към вярата и вярващите, да пробуди у нас чувството за братство, добронамереност и мир! Да ни напъти към доброто и добротворството, за да сме от напътените, щастливите и спасените!
Човечеството не помни друга личност, която да е оказала толкова голямо влияние и с такъв принос за него, като Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Това, с което напътства, е светлина за хората, а самият той е прекрасен образец и пример за подражание. Аллах Теаля се обръща към него като казва: „(О, Мухаммед!) Ти наистина имаш велик нрав.” (ел-Калем, 68: 4)
Всевишният Аллах го изпратил с ясното послание да избави човечеството от мрака на безверието и злините и да го напъти към светлината на вярата и добродетелността. Изпратен бе, за да изгради общност, отличаваща се с чистота във вярата, ибадета и поведението си, да живее в братство и мир.
Това е от основните цели на исляма, т.е. да изгради образцова общност, която, следвайки съвършените правила на Коран-и Керим и примера на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), да достигне най-високите морални стандарти, носещи щастие и благополучие в земния и отвъдния живот. Изпратен бе да разясни, че тези стандарти се постигат единствено с добри дела, основаващи се на искрена вяра в Аллах Теаля, взаимно разбирателство, справедливост, милосърдие и търпение. Заедно с това и да оповести, че лошото се побеждава, като на него се отговори с добро, на невежеството - със снизхождение, а на злината - с прошка. В подкрепа на това Всевишният Аллах казва: „Не са равни добрината и злината. Отблъсквай я с най-доброто и тогава онзи, от когото те е деляла вражда, става като близък приятел.” (Фуссилет, 41: 34)
Към тези нравствени добродетели призовава ислямът. Ислям означава подчинение и послушание, мир, добро поведение, спокойствие и сигурност. Ислямът забранява лошите помисли, думи и дела, както и порицава враждата и омразата.
Абдуллах ибн Амр ибн Ас предава, че Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) е казал: “Който желае да се спаси от джехеннемския огън и да влезне в дженнета, нека да посрещне смъртта като вярващ в Аллах и в ахиретския ден, и да се отнася с хората така, както той желае да се отнасят с него.” (Муслим)
Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) напътства към всичко, което води към поддържане на добри взаимоотношения, братство и разбирателство между хората, за опазване правата, свободата, имуществото и живота на всеки човек и повелява изкореняването на всички недъзи.
Това са фактори за постигане на мир, разбирателство, справедливост и сигурност в живота на хората. Той е онзи, който подписва първото мирно споразумение между различните религиозни общности в гр. Медина, което е довод, че религиозните различия не са пречка за разбирателство и мирно съжителство, когато се спазват приетите правни и морални норми. По време на прощалната проповед Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), обръщайки се към всички хора, казва:
„...О, хора! Вашият Господар е един. Имате общ баща, всички сте чеда на Адем, а той е сътворен от кал. Както арабинът не превъзхожда човек, който не е арабин, и неарабинът не стои над арабина, така и червенокожият не превъзхожда тъмнокожия, и тъмнокожият не стои над червенокожия. Превъзходството е в благочестието и страха от Аллах. Превъзходният при Аллах е най-богобоязливия...” Повелите на Всевишния Аллах в Свещения Коран и сюннета на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) са основните източници на напътствие към добродетелността, човечността и мира. Пратеника на милостта (салляллаху алейхи уе селлем) внася пълна яснота и хармония в човешките взаимоотношения. Напътства към унищожаване на пороците и плевелите на раздора, разделението и омразата, посочва пътищата на разбирателството и на взаимното зачитане, като казва: „Не си завиждайте един друг, не повишавайте помежду си цените [без право], не се мразете, не си обръщайте гръб и не подбивайте цените си един на друг! И бъдете братя, раби на Аллах! Мюсюлманинът е брат за мюсюлманина; той не го угнетява, не го пренебрегва и не му отказва подкрепа. Благочестието е ето тук - той посочи към гръдта си три пъти. Достатъчно зло за мюсюлманина е да пренебрегва своя брат мюсюлманин. Всеки мюсюлманин е свят за мюсюлманина - животът му, имотът и честта му.” (Муслим)
Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) пояснява, че показването на милосърдие и обич към хората е условие за спечелване милостта на Аллах: „Който не е милостив към хората и Аллах не ще бъде милостив към него.” (Муслим)
Също така подчертава, че „Вярващ е онзи, на когото са доверени хората относно живота и богатствата им.” (Тирмизи)
И повелява на мюсюлманина: „Обичай за хората това, което обичаш за себе си, за да си мюсюлманин.” (Тирмизи) Не е тайна, че онзи, който е искрен във вярата си към Аллах Теаля, носи в душата си истинска обич към хората, защото се съобразява с напътствието на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем): „Кълна се в Онзи, в Чиито ръце е моята душа, че не ще влезнете в дженнета, докато не повярвате, и няма да бъдете истински повярвали, докато не се заобичате помежду ви. Да ви известя ли за нещо, което, ако извършвате, ще се обичате? Поздравявайте се със селям.” (Ебу Давуд)
Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) напътства още към подпомагане между хората, за покриване на потребностите и за намиране подкрепата и милостта на Всевишния Аллах: „Аллах е в помощ на Своя раб, докато човекът е в помощ на своя брат.” (Таберани)
Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) ни напътства към улеснение, за да ни улесни Аллах: „Който улесни изпадналия в затруднение, Аллах го улеснява в земния и отвъдния живот.” (Ибн Мадже)
Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) ни напътства да прикриваме недостатъците на другите, за да прикрива Всевишния Аллах нашите недъзи, като казва: „Който прикрие мюсюлманин, Аллах го прикрива в земния и отвъдния живот.” (Ибн Мадже)
С тези наставления на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) и с много други от Корана и сюннета, човекът е подтикнат към нравствени добродетели, които създават благоприятни условия за възтържествуване на разума, братството и мира.
Вярващият човек е задължен да работи и помага за изграждането на братски отношения между хората. В тази насока Всевишният Аллах повелява: „Бойте се от Аллах и се помирявайте помежду ви.” (ел-Енфал, 8: 1)
За величината на тези отношения, за грижата и приноса на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) за братството и мира, са красноречиви думите му: „Да ви известя ли за нещо по-добро от степента на (допълнителното) говеене, намаз и садака (милостиня)? Казаха: Да! Тогава той каза: „Подобряването на отношенията помежду ви.” (Ебу Давуд)
Тези наставления на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) са избавление, лек и спокойствие за човека. Вместо с омраза, душата се изпълва с любов; създават се условия за добри братски и приятелски отношения, вместо враждата процъфтява мира и дружелюбието.
Молим Всевишния Аллах да засили любовта ни към вярата и вярващите, да пробуди у нас чувството за братство, добронамереност и мир! Да ни напъти към доброто и добротворството, за да сме от напътените, щастливите и спасените!