Бъдете подготвени за семейния животДа се ожените е лесно, ала трудно е да се поддържа семейният живот. Затова се иска старание, усилия, търпение и ...обучение.
Та нали дори, за да придобием книжка за правоуправление на автомобил, трябва да отидем на курсове, да научим правилата за движение, устройството на автомобила...
А какво правим, когато решим да се оженим?.. Почти нищо! Що е това женитба? Защо изобщо се женят хората? Искаме ли наистина да знаем отговорите на тези въпроси?
Преди женитбата какви ли неща не си фантазираме! Харчим стотици и хиляди за чеиз, за мебели и подаръци. Ала не си правим труда да придобием малко познания по такива въпроси като умения за съвместно съжителство, умения за преодоляване на конфликтите в семейния живот, изкуството да бъдем щастливи в семейното огнище, а се женим по някаква случайна философия за брака, която кой знае как сме усвоили...
Всъщност нея я определят възрастните преди нас. Обикновено техните наставления са от рода на: "От този дом излизаш с булчинска рокля и можеш да се върнеш само с покров". "Да знаеш, че разводът е безчестие!" Сега естествено тази философия се промени: "Изобщо не се измъчвай, ако не си погаждате, зарежи го и си ела!" "Казано е докъдето можеш, а не докато умреш!"
Разводите са най-новият шлагер в социалния живот на обществото. А саможертвата и търпението са позабравени понятия.
Няма стремеж да се продължи семейният живот. Съпрузите си нямат доверие. А когато няма доверие, знай, че уважението и любовта отдавна са напуснали семейното огнище.
Без да има "философия на съжителството", без съпрузите да са си поставили единна цел, няма щастие. В езика на семейния живот някои понятия трябва да се коментират по новому. Сега вече вместо „аз" и „ти", има „ние"...
Вместо "ядоса се, но аз си го знаех", трябва да съумеем да установим открити взаимоотношения.
Вместо укор, трябва да усвоим умението да похвалим.
Забравете отрицателните спомени от миналото
Винаги мислете положително и си спомняйте за хубавите неща. (Не казвайте "като ги няма" и да изтъквате лошите!)
Знайте, те вашият съпруг (съпруга) е най-важният човек, който определя вашето място на този и в Отвъдния свят. Помнете, че той (тя) е изключително важен за вас. Той не е зетят или снахата на баща ви и майка ви, а е вашата съдба.
Той е вашият съпруг (съпруга!) Това запомнете първо. Сега вече трябва да се каже край на хубавите и лошите неща, преживени по време на сватбата. Забравете: "Това ми желание се изпълни, а онова не можа!"
Затова не е виновен съпругът (съпругата) ви. Това е второто. Саможертвите, които правите, са "за семейното огнище", а не са поотделно за някой от съпрузите.
Сега вече за вас нямат значение нито много заможните бивши ваши кандидати, нито пък онези с важно обществено положение.
Защото и тях вече ги няма...
За семейния живот са достатъчни двама души и тези двама сте вие.
Ако съпрузите се женят мислено за хиляди други, то трябва да знаят, че ще бъдат принудени да седнат с всичките тези хиляди само на двата фотьойла и няма да могат да се поберат в тях. Този дом, тези фотьойли ще се окажат тесни за тях.
Какво казва народът? Миналото си е минало.
Сега вече сме в настоящето.
Приемете различията си
Първата крачка, която правим след женитбата, е да съпоставяме съпруга си с онзи идеал, който сме създали във въображението си. Но поради внушенията, които са ни правени, ние сме склонни да прощаваме всякакви грубости.
Нека за миг да си представим следното:
Да речем, съпрузите са като двете ни ръце. Сложете сега ръцете си една до друга и отгоре им поставете книга, която да олицетворява вашия дом. Стои здраво, нали?
Нека сега да си представим, че единият от съпрузите е загубил чувствата си поради непрекъснатите дрязги и се е превърнал в бездушна автоматична машина. Тогава вече в семейството няма двама. (На вид го има, но фактически го няма!) Значи останал е един човек. Тогава поставете двете си ръце една върху друга. Ха сега сложете отгоре книгата, която олицетворяваше вашия дом. Има ли я старата стабилност?
Ако към това прибавим и реакциите при изнудените съгласия? Няма ли това да доведе до шоково земетресение? Та може ли да издържи на това семейното огнище?
Всеки човек е това, което е. Той е неповторим като отпечатъците на пръстите ни. Трябва да го опознаем и да го приемем такъв, какъвто си е.
При комуникацията съществува един принцип, който трябва да навлезе и в нашия речник:
"Аз не съм ти и ти не си аз. Аз не се родих на този свят, за да бъда като теб, и ти не се роди, за да бъдеш като мен".
Това не е равносилно на бунт на партньорите един срещу друг.
Това не е и егоизъм. Единствено различията придават сила и разнообразие на живота.
Мъжът и жената имат различен поглед върху живота, поради своите физиологични и психологични различия. Познаването на тези различия представлява първата крачка към решаването на конфликтите.
Нека сега да видим кои са тия различия?
Мъжете се съсредоточават главно върху резултата от своята дейност. Жените обаче заедно с това обръщат внимание и на други неща покрай пътя, които води към целта. Така например, ако ще се вечеря, мъжете държат храната да се сервира веднага, а жените обръщат внимание на покривката, на приборите за ядене. При такива случаи мъжете са склонни да обвиняват жените в мудност. Естествено ситуацията във всяка къща може да бъде различна.
Значи, финесът в чувствата на жените не трябва да се тълкува от мъжете като излишна и ненужна подробност. Разбира се, и жените не бива да забравят, че мъжете се стремят да постигнат пряко целта си и да вземат съответните мерки.
Жените могат едновременно да се занимават с много дейности. Повечето от мъжете, напротив, в старанието си да направят най-добре онова, с което са се заели, не се занимават с други неща. Жените могат и да плетат, и да разговарят като същевременно оправят нещо друго с ръцете си. А мъжете се заемат и вършат само една работа. Затова когато управляват кола или гледат телевизия може и да не чуят какво е казала жена им и накрая да поклатят глава и да я запитат: „Какво беше казала?" Тогава жената, която е повторила три-четири пъти едно и също нещо, може да си помисли, че той не й обръща внимание.
Трябва да се знае, че това се дължи на природата ни. Не се притеснявайте от тези неща. Така че, когато мъжът гледа телевизия, чете вестници или книги, седнал е пред компютъра. не му пречете. Заемете се със своите си дейности.
Различни са реакциите на мъжете и жените при стресови ситуации. Когато са в стресово състояние, жените говорят много, а мъжете обикновено мълчат.
Освен това дневната нужда на жените да си поприказват е 24 хиляди думи, а на мъжете – 12 хиляди. Ако работят, мъжете оползотворяват само 10 хиляди от тях. Ако жените работят или посещават събрания, могат да използват едва 12-18 хиляди думи.
При това положение, не е ли нормално всяка жена да мърмори до дремещия си съпруг, а в края на месеца сметката за телефон да е надута?
Работете различни неща в семейството
Винаги придавайте значение на такива неща като празниците, почивките, семейните тържества.
Нека тези семейни събирания оставят у вас, включително у най-малките, спомени като най-щастливи мигове в живота ви.
Ако в семейното ви огнище цари щастие, тогава на лицата ви ще грее усмивка!
Кои трудно постигат щастие в брака?
Това са хора, които:
- Непрекъснато очакват компромис от страна на другите, а сами не обичат да отстъпват.
- Не се задоволяват с малки неща.
- Вечно критикуват всяко нещо.
- Не могат да забележат доброто и красивото в живота.
- Постоянно обвиняват другите, а не забелязват своите грешки и недостатъци.
- Разговарят с наставнически тон и се държат като диктатори.
- Не могат да постигнат очакванията и мечтите си според възможностите си.
- Скъперници са на поздравления и похвали.
- Не могат да овладяват гнева си.
- Вечно се съмняват, тревожат се от нещо и имат характер на детектив.
- Завиждайки на по-висшестоящите, не се поучават от по-нискостоящите.
- Не умеят да пазят тайна.
- Често говорят за разводи и раздели.
- Сравняват партньорите си с другите.
Принципи за щастлив брак
- Каквото и висше образование да имате и колкото и високо положение да заемате, не се състезавайте със съпрузите си по личностни проблеми и не го правете въпрос на чест!
- Обвиняваният съпруг упорито ще се стреми да повтори грешката си и то с чувство за отмъщение.
- Когато го укорявате с думите: "Ти вече не ме обичаш!", знайте, че вече сте посели семената на мисълта "вече не ме обичай!"
- Най-големият неприятел на брака е фантазьорството. Жените или мъжете си въобразяват, че ще бъдат по-щастливи с други мъже и жени. А това е голяма грешка. Не досаждайте на съпруга си с фантазьорски думи и постъпки. Уредете живота си не според изискванията на въображението си, а по конкретния ваш избор.
- Знайте, че мъжете предпочитат да видят и да чуят, а жените по-скоро да пипнат и да усетят (да почувстват). Ето защо, за да привлечете вниманието на мъжете си, грижете се за външността си и уредбата на дома; а за да стигнете до сърцата на жените си, знайте, че те се нуждаят от телесен допир и ласка и от проява на нежност и интерес.
- Голям процент от разводите се дължи на незначителни оплаквания от рода на "ах" или "ох" и безпричинни тревоги и душевни терзания.
- Ако сте нервна, то знайте, че вероятността да предизвикате конфликт или обидите партньора си е много голяма. Затова се научете да се извинявате!
- Ако обичате да преувеличавате нещата, рискувате, докато изписвате вежди, да извадите очи. Помнете, че за нищо и никаква работа можете да загубите партньора си, който всъщност се извисява над стандартните хора. Решението е да контролирате езика си.
- Ако сте прекалено взискателни и се глезите, то знайте, че тази ваша превзетост започва вече да дотяга на партньора ви. За да се освободите от тези недостатъци, опитайте се да погледнете нещата от по-широк ъгъл.
- Ако не съумявате да овладеете волята си, то знайте, че няма да се отървете от болести, грехове, притеснения, мъки и грижи. Рецептата за спасението е да не оставате сами и да се самоконтролирате.
- Ако не съумявате да се сработвате с другите, не търсете вината винаги у партньора си. Решението на проблема е да бъдете по-скромни и да отстъпвате пред другия.
Източник: https://wardahasan203.blogspot.com
Та нали дори, за да придобием книжка за правоуправление на автомобил, трябва да отидем на курсове, да научим правилата за движение, устройството на автомобила...
А какво правим, когато решим да се оженим?.. Почти нищо! Що е това женитба? Защо изобщо се женят хората? Искаме ли наистина да знаем отговорите на тези въпроси?
Преди женитбата какви ли неща не си фантазираме! Харчим стотици и хиляди за чеиз, за мебели и подаръци. Ала не си правим труда да придобием малко познания по такива въпроси като умения за съвместно съжителство, умения за преодоляване на конфликтите в семейния живот, изкуството да бъдем щастливи в семейното огнище, а се женим по някаква случайна философия за брака, която кой знае как сме усвоили...
Всъщност нея я определят възрастните преди нас. Обикновено техните наставления са от рода на: "От този дом излизаш с булчинска рокля и можеш да се върнеш само с покров". "Да знаеш, че разводът е безчестие!" Сега естествено тази философия се промени: "Изобщо не се измъчвай, ако не си погаждате, зарежи го и си ела!" "Казано е докъдето можеш, а не докато умреш!"
Разводите са най-новият шлагер в социалния живот на обществото. А саможертвата и търпението са позабравени понятия.
Няма стремеж да се продължи семейният живот. Съпрузите си нямат доверие. А когато няма доверие, знай, че уважението и любовта отдавна са напуснали семейното огнище.
Без да има "философия на съжителството", без съпрузите да са си поставили единна цел, няма щастие. В езика на семейния живот някои понятия трябва да се коментират по новому. Сега вече вместо „аз" и „ти", има „ние"...
Вместо "ядоса се, но аз си го знаех", трябва да съумеем да установим открити взаимоотношения.
Вместо укор, трябва да усвоим умението да похвалим.
Забравете отрицателните спомени от миналото
Винаги мислете положително и си спомняйте за хубавите неща. (Не казвайте "като ги няма" и да изтъквате лошите!)
Знайте, те вашият съпруг (съпруга) е най-важният човек, който определя вашето място на този и в Отвъдния свят. Помнете, че той (тя) е изключително важен за вас. Той не е зетят или снахата на баща ви и майка ви, а е вашата съдба.
Той е вашият съпруг (съпруга!) Това запомнете първо. Сега вече трябва да се каже край на хубавите и лошите неща, преживени по време на сватбата. Забравете: "Това ми желание се изпълни, а онова не можа!"
Затова не е виновен съпругът (съпругата) ви. Това е второто. Саможертвите, които правите, са "за семейното огнище", а не са поотделно за някой от съпрузите.
Сега вече за вас нямат значение нито много заможните бивши ваши кандидати, нито пък онези с важно обществено положение.
Защото и тях вече ги няма...
За семейния живот са достатъчни двама души и тези двама сте вие.
Ако съпрузите се женят мислено за хиляди други, то трябва да знаят, че ще бъдат принудени да седнат с всичките тези хиляди само на двата фотьойла и няма да могат да се поберат в тях. Този дом, тези фотьойли ще се окажат тесни за тях.
Какво казва народът? Миналото си е минало.
Сега вече сме в настоящето.
Приемете различията си
Първата крачка, която правим след женитбата, е да съпоставяме съпруга си с онзи идеал, който сме създали във въображението си. Но поради внушенията, които са ни правени, ние сме склонни да прощаваме всякакви грубости.
Нека за миг да си представим следното:
Да речем, съпрузите са като двете ни ръце. Сложете сега ръцете си една до друга и отгоре им поставете книга, която да олицетворява вашия дом. Стои здраво, нали?
Нека сега да си представим, че единият от съпрузите е загубил чувствата си поради непрекъснатите дрязги и се е превърнал в бездушна автоматична машина. Тогава вече в семейството няма двама. (На вид го има, но фактически го няма!) Значи останал е един човек. Тогава поставете двете си ръце една върху друга. Ха сега сложете отгоре книгата, която олицетворяваше вашия дом. Има ли я старата стабилност?
Ако към това прибавим и реакциите при изнудените съгласия? Няма ли това да доведе до шоково земетресение? Та може ли да издържи на това семейното огнище?
Всеки човек е това, което е. Той е неповторим като отпечатъците на пръстите ни. Трябва да го опознаем и да го приемем такъв, какъвто си е.
При комуникацията съществува един принцип, който трябва да навлезе и в нашия речник:
"Аз не съм ти и ти не си аз. Аз не се родих на този свят, за да бъда като теб, и ти не се роди, за да бъдеш като мен".
Това не е равносилно на бунт на партньорите един срещу друг.
Това не е и егоизъм. Единствено различията придават сила и разнообразие на живота.
Мъжът и жената имат различен поглед върху живота, поради своите физиологични и психологични различия. Познаването на тези различия представлява първата крачка към решаването на конфликтите.
Нека сега да видим кои са тия различия?
Мъжете се съсредоточават главно върху резултата от своята дейност. Жените обаче заедно с това обръщат внимание и на други неща покрай пътя, които води към целта. Така например, ако ще се вечеря, мъжете държат храната да се сервира веднага, а жените обръщат внимание на покривката, на приборите за ядене. При такива случаи мъжете са склонни да обвиняват жените в мудност. Естествено ситуацията във всяка къща може да бъде различна.
Значи, финесът в чувствата на жените не трябва да се тълкува от мъжете като излишна и ненужна подробност. Разбира се, и жените не бива да забравят, че мъжете се стремят да постигнат пряко целта си и да вземат съответните мерки.
Жените могат едновременно да се занимават с много дейности. Повечето от мъжете, напротив, в старанието си да направят най-добре онова, с което са се заели, не се занимават с други неща. Жените могат и да плетат, и да разговарят като същевременно оправят нещо друго с ръцете си. А мъжете се заемат и вършат само една работа. Затова когато управляват кола или гледат телевизия може и да не чуят какво е казала жена им и накрая да поклатят глава и да я запитат: „Какво беше казала?" Тогава жената, която е повторила три-четири пъти едно и също нещо, може да си помисли, че той не й обръща внимание.
Трябва да се знае, че това се дължи на природата ни. Не се притеснявайте от тези неща. Така че, когато мъжът гледа телевизия, чете вестници или книги, седнал е пред компютъра. не му пречете. Заемете се със своите си дейности.
Различни са реакциите на мъжете и жените при стресови ситуации. Когато са в стресово състояние, жените говорят много, а мъжете обикновено мълчат.
Освен това дневната нужда на жените да си поприказват е 24 хиляди думи, а на мъжете – 12 хиляди. Ако работят, мъжете оползотворяват само 10 хиляди от тях. Ако жените работят или посещават събрания, могат да използват едва 12-18 хиляди думи.
При това положение, не е ли нормално всяка жена да мърмори до дремещия си съпруг, а в края на месеца сметката за телефон да е надута?
Работете различни неща в семейството
Винаги придавайте значение на такива неща като празниците, почивките, семейните тържества.
Нека тези семейни събирания оставят у вас, включително у най-малките, спомени като най-щастливи мигове в живота ви.
Ако в семейното ви огнище цари щастие, тогава на лицата ви ще грее усмивка!
Кои трудно постигат щастие в брака?
Това са хора, които:
- Непрекъснато очакват компромис от страна на другите, а сами не обичат да отстъпват.
- Не се задоволяват с малки неща.
- Вечно критикуват всяко нещо.
- Не могат да забележат доброто и красивото в живота.
- Постоянно обвиняват другите, а не забелязват своите грешки и недостатъци.
- Разговарят с наставнически тон и се държат като диктатори.
- Не могат да постигнат очакванията и мечтите си според възможностите си.
- Скъперници са на поздравления и похвали.
- Не могат да овладяват гнева си.
- Вечно се съмняват, тревожат се от нещо и имат характер на детектив.
- Завиждайки на по-висшестоящите, не се поучават от по-нискостоящите.
- Не умеят да пазят тайна.
- Често говорят за разводи и раздели.
- Сравняват партньорите си с другите.
Принципи за щастлив брак
- Каквото и висше образование да имате и колкото и високо положение да заемате, не се състезавайте със съпрузите си по личностни проблеми и не го правете въпрос на чест!
- Обвиняваният съпруг упорито ще се стреми да повтори грешката си и то с чувство за отмъщение.
- Когато го укорявате с думите: "Ти вече не ме обичаш!", знайте, че вече сте посели семената на мисълта "вече не ме обичай!"
- Най-големият неприятел на брака е фантазьорството. Жените или мъжете си въобразяват, че ще бъдат по-щастливи с други мъже и жени. А това е голяма грешка. Не досаждайте на съпруга си с фантазьорски думи и постъпки. Уредете живота си не според изискванията на въображението си, а по конкретния ваш избор.
- Знайте, че мъжете предпочитат да видят и да чуят, а жените по-скоро да пипнат и да усетят (да почувстват). Ето защо, за да привлечете вниманието на мъжете си, грижете се за външността си и уредбата на дома; а за да стигнете до сърцата на жените си, знайте, че те се нуждаят от телесен допир и ласка и от проява на нежност и интерес.
- Голям процент от разводите се дължи на незначителни оплаквания от рода на "ах" или "ох" и безпричинни тревоги и душевни терзания.
- Ако сте нервна, то знайте, че вероятността да предизвикате конфликт или обидите партньора си е много голяма. Затова се научете да се извинявате!
- Ако обичате да преувеличавате нещата, рискувате, докато изписвате вежди, да извадите очи. Помнете, че за нищо и никаква работа можете да загубите партньора си, който всъщност се извисява над стандартните хора. Решението е да контролирате езика си.
- Ако сте прекалено взискателни и се глезите, то знайте, че тази ваша превзетост започва вече да дотяга на партньора ви. За да се освободите от тези недостатъци, опитайте се да погледнете нещата от по-широк ъгъл.
- Ако не съумявате да овладеете волята си, то знайте, че няма да се отървете от болести, грехове, притеснения, мъки и грижи. Рецептата за спасението е да не оставате сами и да се самоконтролирате.
- Ако не съумявате да се сработвате с другите, не търсете вината винаги у партньора си. Решението на проблема е да бъдете по-скромни и да отстъпвате пред другия.