Превеликият Аллах е дарил хората с много блага, но те малко се замислят за това, дори са непризнателни.
Когато един човек отишъл при Мухаммед (с.а.с.) за съвет, той му дал следното наставление:
„Използвай пет неща преди да са дошли другите пет:
Използвай младостта си преди да е дошла старостта,
Здравето си, преди да е дошла болестта,
... Богатството си, преди да е дошла бедността,
Свободното време, преди да си станал зает
И живота си преди да е дошла смъртта!”
В този достоверен хадис, Расулюллах (с.а.с.) ни напомня за петте блага, дадени на всеки човек, за определено време на този преходен свят. Аллах ги е дарил на хората, и идва време когато си ги взема /отнема ги/. Спечелил е този, който се е възползвал от тях, преди да са му отнети. Първото нещо, за което Мухаммед (с.а.с.) споменава е младостта. Той ни наставлява да я използваме разумно и правилно, преди тя да си замине от нас.
Мухаммед (с.а.с.) споменава първо младостта, защото тя е най-важният етап от живота на човека. Тогава той може всичко – да учи, да работи, да печели. И истински спечелил е този, които печели както за този свят, така и за Ахирета, защото спечеленото на този свят ще изчезне.
На млади години, както се печелят много пари, така се печели и много севаб /награда/, защото намаза за младия човек е като луната, а на възрастния – като звезда. Също така наградата на Съдния ден няма да е еднаква. Този, който е използвал младежките си години, и е правил хубав ибадет и този, който ги е пропуснал /не е правил ибадет като млад/ няма да получат еднакви награди.
Когато човек на младини, прави ибадет, той спазва заповедите на Аллах и се предпазва от много неща, които иначе не би ги приел за забранени. Изгражда своя характер и морал според принципите на религията, и става една достойна личност.
Той има ясни цели и задачи в живота, които няма да го отклонят от Правия път, а напротив, той е напътен и улеснен от Аллах да върви по този път. Такъв човек не изоставя и този свят, а работи за прехраната си, но задълженията му към Аллах не са на второ място или на последно. Те са на първо място, и след това всичко друго.
Второто нещо, за което ни напомня Расулюллах (с.а.с.), това е здравето. То е едно неоценимо богатство. Човек го оценява едва, когато го изгуби. Ние трябва да се възползваме от него, докато го притежаваме, защото когато човек е болен и иска да отиде на джамия – не може, и иска да държи оруч – не може, и да желае да отиде на Хадж – не може.
И така с много други неща, които би могъл да направи, когато е здрав.
Следващото благодеяние, с което е дарен човек – това е богатството. Аллах ни дава богатство за изпитание – какво ще правим с него, дали ще сме неблагодарни и ще искаме още, или ще благодарим за това, което ни е дарил и ще дадем и на други.
Дали ще си /плащаме/ даваме зекят, дали ще отидем на Хадж?
Също така дали ще даваме садака, или ще подпомогнем ученици и болни, дали ще дадем средства за джамия, за болни и други, за да имаме печалба и за Ахирета. От това ще имаме полза и след като умрем.
Расулюллах (с.а.с.) ни напомня, че богатството /материалното/ е от Аллах, и че то е наше притежание, само за известно време. И когато Аллах пожелае, може да ни го отнеме. Човек може да е много богат, и за много кратко време да стане много беден. Особено ако не използва богатството си правилно. Тогава идва бедността.
Четвъртото благодеяние, за което ни напомня Расулюллах (с.а.с.) е свободното време. Има периоди, в които човек има много свободно време, но идват и такива, в които става зает.
Много хора пропиляват свободното си време в безполезни неща, от които няма полза, нито за този свят, нито за Ахирета. Когато отмине това време, човек съжалява за пропуснатите възможности. Вярващият и разумно мислещ човек, използва свободното си време за полезни неща. Той цени времето, защото за него то е много ценно.
Петото нещо, това е живота на човека. С него са свързани всички останали неща, а с идването на смъртта, те свършват.
За всички блага, с които е надарен човек, ще му се търси сметка – как и за какво ги е използвал. Те са дарени на всички хора, но всеки един ги използва по различен начин.
Расулюллах (с.а.с.) казва:
„Всеки човек, когато при него дойде смъртта, той съжалява
За пропуснатото – този, който не е вършил добри дела, защо не е свършил, а този, който е вършил добри дела, защо не е вършил още повече, след като види наградата за тях.”
Не виждате ли, че живота, който ви предлага модерното общество е измама, без никаква стойност. Мислите ли, че ако се наслаждавате на дискотеки, блудства с чужди жени, лъскави коли и модерни къщи, много пари, алкохол и наркотици и много други нелепости от този измамен свят, ще ви бъде от полза за Ахирета? Не, скъпи братя. Не, това не е гаранция за щастие, а за морално падение, както за личността, така и за обществото. Вижте безбройните примери наоколо. Знайте, че онова, което е най-важно, вие нямате власт над него. То е в ръцете на Аллах, а именно вашата душа. Мислите си, че всичко ще продължи така, казвате си: "млади и силни сме, какво може да попречи?" А смъртта? Замисляли ли сте се, че тя не избира, нито млад, нито стар, нито силен, нито слаб. Пред нея всички са равни. Опиянени от всичко това, животът ви минава, без стойностно и безцелно. Често по този път стигаме до инвалидна количка. Ако преди това под въздействието на упойващите средства не се затриете някъде. Тогава някой казва: - Това не е справедливо, той беше млад и пълен с живот. Че нима вие сте този, който ще каже, кое е справедливо и кое – не? Та нали всичко на този свят, включително и ние, сме дошли тук по повелята на Аллах, и пак по негова воля, ще си отидем и ще се завърнем за голямата равносметка. И така движейки се безцелно, те застига старостта и всичко загубва стойност. Няма ги вече чуждите жени. Не те интересуват лъскави коли и прелести земни. Ти си стар, окаян и презрян. Алкохола и другите земни сладострастия, погубваш и последните искри от твоя живот. Виждайки смъртта, идва опомнянето. Но защо ти е вече опомняне след като, смъртта вече е при теб? А ти си готов да дадеш всичко, което имаш, за да се върнеш. Но това е невъзможно. Ти пропиля своя шанс.
Нека се опомним и не пропиляваме нашият шанс. Да се възползваме от благодатта, която Аллах ни е дарил. О, вече хора на велика религия и велик Пейгамбер, изплувайте от нереалния и измислен свят! И нека заедно с чисти сърца, и със сълзи на очи, да се обърнем към Аллах, да се покаем и да потърсим спасение и милостта от Него. Това е най-доброто за всички ни. Нека всички заедно да градим, идна чиста истинска Ислямска общност. Това може да стане, като поставим разума и волята си, над страстите, над животинското. Нека милостта и благодатта, бъдат върху вас! И накрая отправям дуа, към Всевишния Аллах: - О, Аллах! Опази ни от злините на нашите души и от лошите ни дела. О, Аллах! Ти си Всемогъщия и Превеликия, насочи ни по правия път, и ни събери с праведните предшественици, в градините на блаженството.
_________________
OT IBNIHALDUN
Когато един човек отишъл при Мухаммед (с.а.с.) за съвет, той му дал следното наставление:
„Използвай пет неща преди да са дошли другите пет:
Използвай младостта си преди да е дошла старостта,
Здравето си, преди да е дошла болестта,
... Богатството си, преди да е дошла бедността,
Свободното време, преди да си станал зает
И живота си преди да е дошла смъртта!”
В този достоверен хадис, Расулюллах (с.а.с.) ни напомня за петте блага, дадени на всеки човек, за определено време на този преходен свят. Аллах ги е дарил на хората, и идва време когато си ги взема /отнема ги/. Спечелил е този, който се е възползвал от тях, преди да са му отнети. Първото нещо, за което Мухаммед (с.а.с.) споменава е младостта. Той ни наставлява да я използваме разумно и правилно, преди тя да си замине от нас.
Мухаммед (с.а.с.) споменава първо младостта, защото тя е най-важният етап от живота на човека. Тогава той може всичко – да учи, да работи, да печели. И истински спечелил е този, които печели както за този свят, така и за Ахирета, защото спечеленото на този свят ще изчезне.
На млади години, както се печелят много пари, така се печели и много севаб /награда/, защото намаза за младия човек е като луната, а на възрастния – като звезда. Също така наградата на Съдния ден няма да е еднаква. Този, който е използвал младежките си години, и е правил хубав ибадет и този, който ги е пропуснал /не е правил ибадет като млад/ няма да получат еднакви награди.
Когато човек на младини, прави ибадет, той спазва заповедите на Аллах и се предпазва от много неща, които иначе не би ги приел за забранени. Изгражда своя характер и морал според принципите на религията, и става една достойна личност.
Той има ясни цели и задачи в живота, които няма да го отклонят от Правия път, а напротив, той е напътен и улеснен от Аллах да върви по този път. Такъв човек не изоставя и този свят, а работи за прехраната си, но задълженията му към Аллах не са на второ място или на последно. Те са на първо място, и след това всичко друго.
Второто нещо, за което ни напомня Расулюллах (с.а.с.), това е здравето. То е едно неоценимо богатство. Човек го оценява едва, когато го изгуби. Ние трябва да се възползваме от него, докато го притежаваме, защото когато човек е болен и иска да отиде на джамия – не може, и иска да държи оруч – не може, и да желае да отиде на Хадж – не може.
И така с много други неща, които би могъл да направи, когато е здрав.
Следващото благодеяние, с което е дарен човек – това е богатството. Аллах ни дава богатство за изпитание – какво ще правим с него, дали ще сме неблагодарни и ще искаме още, или ще благодарим за това, което ни е дарил и ще дадем и на други.
Дали ще си /плащаме/ даваме зекят, дали ще отидем на Хадж?
Също така дали ще даваме садака, или ще подпомогнем ученици и болни, дали ще дадем средства за джамия, за болни и други, за да имаме печалба и за Ахирета. От това ще имаме полза и след като умрем.
Расулюллах (с.а.с.) ни напомня, че богатството /материалното/ е от Аллах, и че то е наше притежание, само за известно време. И когато Аллах пожелае, може да ни го отнеме. Човек може да е много богат, и за много кратко време да стане много беден. Особено ако не използва богатството си правилно. Тогава идва бедността.
Четвъртото благодеяние, за което ни напомня Расулюллах (с.а.с.) е свободното време. Има периоди, в които човек има много свободно време, но идват и такива, в които става зает.
Много хора пропиляват свободното си време в безполезни неща, от които няма полза, нито за този свят, нито за Ахирета. Когато отмине това време, човек съжалява за пропуснатите възможности. Вярващият и разумно мислещ човек, използва свободното си време за полезни неща. Той цени времето, защото за него то е много ценно.
Петото нещо, това е живота на човека. С него са свързани всички останали неща, а с идването на смъртта, те свършват.
За всички блага, с които е надарен човек, ще му се търси сметка – как и за какво ги е използвал. Те са дарени на всички хора, но всеки един ги използва по различен начин.
Расулюллах (с.а.с.) казва:
„Всеки човек, когато при него дойде смъртта, той съжалява
За пропуснатото – този, който не е вършил добри дела, защо не е свършил, а този, който е вършил добри дела, защо не е вършил още повече, след като види наградата за тях.”
Не виждате ли, че живота, който ви предлага модерното общество е измама, без никаква стойност. Мислите ли, че ако се наслаждавате на дискотеки, блудства с чужди жени, лъскави коли и модерни къщи, много пари, алкохол и наркотици и много други нелепости от този измамен свят, ще ви бъде от полза за Ахирета? Не, скъпи братя. Не, това не е гаранция за щастие, а за морално падение, както за личността, така и за обществото. Вижте безбройните примери наоколо. Знайте, че онова, което е най-важно, вие нямате власт над него. То е в ръцете на Аллах, а именно вашата душа. Мислите си, че всичко ще продължи така, казвате си: "млади и силни сме, какво може да попречи?" А смъртта? Замисляли ли сте се, че тя не избира, нито млад, нито стар, нито силен, нито слаб. Пред нея всички са равни. Опиянени от всичко това, животът ви минава, без стойностно и безцелно. Често по този път стигаме до инвалидна количка. Ако преди това под въздействието на упойващите средства не се затриете някъде. Тогава някой казва: - Това не е справедливо, той беше млад и пълен с живот. Че нима вие сте този, който ще каже, кое е справедливо и кое – не? Та нали всичко на този свят, включително и ние, сме дошли тук по повелята на Аллах, и пак по негова воля, ще си отидем и ще се завърнем за голямата равносметка. И така движейки се безцелно, те застига старостта и всичко загубва стойност. Няма ги вече чуждите жени. Не те интересуват лъскави коли и прелести земни. Ти си стар, окаян и презрян. Алкохола и другите земни сладострастия, погубваш и последните искри от твоя живот. Виждайки смъртта, идва опомнянето. Но защо ти е вече опомняне след като, смъртта вече е при теб? А ти си готов да дадеш всичко, което имаш, за да се върнеш. Но това е невъзможно. Ти пропиля своя шанс.
Нека се опомним и не пропиляваме нашият шанс. Да се възползваме от благодатта, която Аллах ни е дарил. О, вече хора на велика религия и велик Пейгамбер, изплувайте от нереалния и измислен свят! И нека заедно с чисти сърца, и със сълзи на очи, да се обърнем към Аллах, да се покаем и да потърсим спасение и милостта от Него. Това е най-доброто за всички ни. Нека всички заедно да градим, идна чиста истинска Ислямска общност. Това може да стане, като поставим разума и волята си, над страстите, над животинското. Нека милостта и благодатта, бъдат върху вас! И накрая отправям дуа, към Всевишния Аллах: - О, Аллах! Опази ни от злините на нашите души и от лошите ни дела. О, Аллах! Ти си Всемогъщия и Превеликия, насочи ни по правия път, и ни събери с праведните предшественици, в градините на блаженството.
_________________
OT IBNIHALDUN