Саид ибн Амир-човек, който заменя земния си живот за отвъдния и предпочита Аллах и Неговия Пратеник
/саллеллаху алейхи уе селлем/
пред всички останали…
Саид ибн Амир Ал-Джумехи бил един от хилядите младежи,които се стичали към местността Ат-Таним в околностите на Мека по настояване на курейшитските старейшини, за да присъстват на разправата им с един от сподвижниците на Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/. Хубейб ибн Ади, вероломно заловен в плен.
Неговата кипяща кръв и преливаща от енергия младост му позволяват да се присъедини към шествието и да бъде в първите редици на процеса, където се намирали и старейшините на Курейш, като Абу Суфян ибн Харб и Сафван ибн Умеййе.
Това дало възможност Саид да види и самия пленник, който бил окован във вериги и блъскан от жени, деца и младежи към мястото за изпълнение на присъдата.
С това искали да отмъстят на Мухаммед
/саллеллаху алейхи уе селлем/,
а смъртта на Хубейб да бъде отплата за убитите
в битката при Бaдр курейши.
Когато многобройната тълпа пристигнала в мястото подготвено за изпълнение на присъдата младежът
Саид ибн Амир Ал-Джумехи благодарение на високия си ръст виждал Хубейб и приготвеното скеле за разпятие.
През шума и крясъците на жени и деца
Саид чул неговия твърд и спокоен глас:
„-Ако ми позволите искам преди да умра да кланям два рекята намаз”.
Саид наблюдавал как Хубейб се обърнал по посока към Каба и извършил молитвата си.”
Колко прекрасна и съвършенна беше тази молитва!”
-помислил си той.
След това Саид видял как, обръщайки се към старейшините на Курейш Хубейб казал:
-Кълна се в Аллах, ако вие не си мислехте, че удължавам молитвата си поради страх от смъртта щях да се моля по-дълго.
Саид със собствените си очи видял как хората от собственото му племе изтезавали Хубейб,буквално късайки парчета месо от тялото му.
При всичко това те викали:
Искаш ли на твоето място да е Мухаммед, а ти да се спасиш ?
Кървейки Хубейб отговорил:
-Кълна се в Аллах в момента не искам да съм в семейството си сред децата и да съм в безопасност, а Мухаммед
/саллеллаху алейхи уе селлем/
да бъде убоден и от трън вместо мен.
Хората размахвали ръце и се разнасял ревът на тълпата:
-Убийте го!
Убийте го!
След това Саид ибн Амир видял как Хубейб отправил поглед към небето от скелето на разпятието изричайки:
-О, Аллах намали техния брой, избий ги един по един и не оставяй никого от тях!
След това Хубейб издъхнал от безбройните рани от мечове и копия по тялото му.
Курейшите се върнали в Мека и унесени от вихъра от важни събития забравили за Хубейб и неговата кончина.
Но съзнанието на вече зрелия Саид ибн Амир нито за миг можело да изтрие образа на Хубейб.Когато заспивал го виждал в съня си.
Виждал как Хубейб спокойно и уверено извършвал своя последен намаз от два рекята пред рампата на разпятието.
В ушите си Саид чувал гласа на Хубейб молещ Бога срещу Курейш.
Саид се страхувал , че може да го порази мълня или камък от небето.Хубейб научил Саид на това, което той по-рано не знаел.
Той го научил на това, че истинския живот, това е човешкото вероубеждение и борбата за неговата защита.
Той също така го научил, че нерушимата вяра е способна да върши чудеса и да направи невъзможното.
Хубейб също го научил , че човек, който е толкова много обичан от своите подръжници не е никой друг, освен Пратенка на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/.
Всичко това отворило сърцето на Саид ибн Амир към Исляма.Заствайки в центъра на многобройна група от хора Саид изразил несъпричасността си към престъпленията и греховете на Курейш.
Той заявил , че отказва да се покланя на идоли и статуи, както и че приема религията на Аллах.
След като се премества в Медина Саид ибн Амир не се отделя от Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/.
Участва с него в битката при Хайбер и в следващите походи.
Когато Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/.
се преселва на Ахирет,Саид ибн Амир става дясната ръка на двамата халифи Аллах да бъде доволен от тях Абу Бaкр и Умер ибн Хаттаб.
Саид бил уникален и истински образец за подражание на вярващите, човек който заменил земния си живот за отвъдния.
Благосклонността на Аллах и Неговата награда той поставил над душевните пориви и телесни нужди.
Двамата халифи на Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/ познавали справедливостта и праведността на Саид ибн Амир.
Те се вслушвали в неговите съвети и изказвания.
Когато Умер р.а. станал халиф, Саид дошъл при него и му казал:
-О,Умер!
Съветвам те да се страхуваш от Аллах по отношение на хората и да не се страхуваш от хората по отношение на Аллах.
Съветвам те също така твоите слова да не се разминават с делата ти.
Най-прекрасните слова са тези, които са подплатени с дела.
О,Умер!
Обърни лице към тези мюсюлмани, за които Аллах ти е наредил.
Искай за тях това, което искаш за себе си и твоите близки.
Винаги и на всякъде не се страхувай от трудностите, стреми се към истината и не се страхувай от упрека на порицаващите.
Умер възкликнал:
Кой е способен на това о,Саид?!?
-На това е способен човек, като теб и такива, които Аллах е упълномощил от Уммата на Мухаммед
/саллеллаху алейхи уе селлем/.
И никой не може да застане между този човек и Аллах.
Умер р.а. веднага призовал Саид да му помага като казал:
-О, Саид назначавам те да ръководиш народа на Хомс.
Саид възразил:
-О,Умер, заклевам те в името на Аллах не ме съкрушавай и не ме съблазнявай!
Ядосан Умер казал:
-Горко ви!
Натоварихте ме с това бреме (халифат), а сега ме изоставяте!
Няма да те оставя-казал Умер и го назначил за управител на Хомс.
Трябва да ти определим заплата.
Саид казал:
-А какво ще правя с нея, о ,Повелителю на правоверните?!? Това, което получавам от държавната хазна надвишава моите нужди.След това Саид заминал за Хомс.
Не минало много време и от Хомс при халифа на правоверните дошли няколко души, на които той имал доверие.
Той им казал:
-Напишете ми имената на сиромасите и ако мога, да им помогна в преодоляването на техните нужди.
Когато му подали списъка, между останалите имена той намерил и името на Саид ибн Амир.
-Кой е този Саид ибн Амир?!
- попитал Умер.
Хората отговорили:
-Това е нашия управител.
Умер повторно попитал:
-Как така, вашия управител е сиромах?!
Хората отговорили:
-Да, кълнем се в Аллах, в продължение на много дни в неговия дом не се пали огън.
Умер така се разплакал, че брадата му се намокрила от сълзите.
Той взел хиляда динари, сложил ги в една кесия и казал:
-Предайте му селям от мен и му кажете, че Повелителят на правоверните му изпраща тези пари да ги ползва за собствени нужди.
Делегацията занесла парите на Саид.
След като погледнал в кесията и виждайки парите ги отстранил от себе си с думите:
”Инна лиллахи ве инна илейхи раджиун”-слова, които се произнасят при бедствие или нещастие.
Той ги изрекъл с такова изражение като че бил застигнат от някаква беда или в дома му се било случило нещастие.
Обезпокоена жена му скочила от мястото си и го попитала:
-Какво се е случило, о,Саид?
Какъв е проблема?
Да не би да е починал Повелителя на правоверните?
Саид отговорил:
-Случило се е нещо много по-лошо от това.
Жена му обезпокоена попитала пак:
-Да не би мюсюлманите да са претърпели поражение в някоя битка?!
Саид отговорил:
-Не,случило се е нещо много по-лошо и от това.
-Какво се е случило!?
Какво може да е по-лошо от това!?
–попитала озадачена жена му.
-При мен дойдоха светските съблазни.
В моя дом се засели безпокойство, което ме съблазнява.
-казал Саид.
-Стига вече, кажи ми какво става!?
-казала жена му.
Тя все още не знаела за парите.
-Ти можеш да ми помогнеш за това.-казал Саид.
Добре –казала жена му.
Саид разделил парите и ги раздал на бедните и нуждаещите се.
Известно време след това Умер ибн Хаттаб р.а.отишъл в Шам, лично да се запознае с положението на хората.
Той се установил в Хомс.
Град, който бил известен още като „малката Куфа”-Кувайфа.
Проблема бил в това, че жителите на Хомс имали оплаквания от своя наместник.
При Умер дошла делегация от жителите на Хомс, за да го приветстват с добре дошъл.
Той ги попитал:
-Какво ще кажете за вашия наместник?
Хората се оплакали от Саид, изтъквайки четири негови деяния едно от друго по- ериозни.
Умер.р.а. разказва:
„Повиках при себе си Саид и тези хора, като се молех на Аллах да не променя мнението ми за Саид, на когото имах голямо доверие.
Когато хората и техния наместник застанаха пред мен аз попитах:
-За какво се оплаквате от вашия наместник?
Те отговориха:
-Той не излиза при нас до разгара на деня.
Аз попитах:
-Какво ще кажеш по отношение на това,о, Саид?
След известно мълчание той отговорил:
-Кълна се в Аллах, не искам да говоря за това, но щом се налага.
Проблема е в това, че моето семейство няма прислужници.
За това всяка сутрин аз ставам рано меся тесто, чакам го да втаса, правя хляб за всички,след което вземам абдест и излизам при хората.
Умер продължил.Попитах ги:
-Какви оплаквания имате още от него?
Хората отговорили:
-През нощта не отговаря на никого.
Аз попитах :
-Какво ще кажеш за това, о, Саид?
-Кълна се в Аллах и за това не ми се говори,но все пак ще кажа- деня съм го посветил на тях, а нощта на Всевишния Аллах.
Аз попитах:
-От какво още се оплаквате?
Те отвърнаха:
-Един ден в месеца той не излиза при нас.
Аз попитах:
-А това за какво е, о,Саид?
Той отговори:
-Аз нямам прислуга, о, Повелителю на правоверните, и имам само тази дреха, която е на мен.
Веднъж в месеца я изпирам и чакам, докато изсъхне и към края на деня излизам при хората.
Аз пак попитах присъстващите:
-Какви оплаквания имате още от Саид?
Отговориха:
-Понякога изпада в състояние на безсъзнание и отсъства от сбирките ни.
Аз попитах:
-Това пък защо, о, Саид?
Той отговори:
-Бях свидетел на смъртта на Хубейб ибн Ади, когато бях още езичник.
Видях как курейшите го изтезаваха с думите:
-„Искаш ли сега на твоето място да е Мухамед?”
Хубейб им отговори:
„-Кълна се в Аллах не искам да съм в безопасност сред своите близки и сред децата си, а Мухаммед
/саллеллаху алейхи уе селлем/
да бъде убоден и от трън.”
Стига ми да си спомня за този ден, когато изоставих Хубейб без да му помогна,започвам да си мисля, че Аллах няма да ми прости за това и изпадам в безсъзнание.
След това Умер въодушевено казал:
-Благодаря на Аллах, че не промени мнението ми за Саид.
Умер изпратил хиляда динара на Саид, за да ги похарчи за лични нужди.
Виждайки парите жена му казала:
-Благодаря на Аллах, Който ни ги изпрати, ще купим продукти и ще наемем прислуга.
Саид казал:
-А не искаш ли да направим нещо по-добро от това?
И какво по-точно?-попитала жената.
-Ще ги дадем на някого, който ще направи всичко това за нас.
Но как така?-учудила се жена му.
Тези пари ще ги дадем като добър кредит заради Аллах-казал Саид.
Добре-съгласила се жена му.
Нека Аллах те награди с добро.
Още докато седял Саид разделил парите сложил ги в кесии и ги дал на един от своите хора казвайки му:
-Отиди и ги раздай на вдовици,
сираци, бездомници и нуждаещи се.
Нека Аллах бъде доволен от
Саид ибн Амир Ал-Джумехи,
който помагал на другите, въпреки бедността си.