полово, физическо и духовно отношение мъжът и жената се различават един от друг. През последните години в името на тезата за равенството между двата пола, жената е въвлечена в области, които са чужди на природата и характера й. Това е посегателство върху нейното щастие. В тези редове ще се постараем да предадем становищата на учените по отношение на духовните различия между мъжа и жената.
Прочутият испански сексолог Маронон формулира тези различия по следния начин:
1. У жената доминира майчинският инстинкт, а у мъжа – инстинктът за покровителство и социална осигуреност.
2. Жената, в сравнение с мъжа, е много по-чувствителна към емоционалните реакции. Жената проявява по-слаб интерес и надареност към сериозните, еднообразни дейности, докато мъжът е с подчертана насоченост към логическите и аналитични занимания.
3. Мъжът е с наклонности към дейни, динамични занимания и разполага с повече издръжливост в трудни ситуации.
Проф.д-р Расим Адасал констатира следното:
"Женската психика, в зависимост от дейността на хормоните, в различните възрастови периоди – като дете, по-късно девойка, съпруга или вдовица, особено при бременните се проявява различно. Майчинският инстинкт и майчинската психика сами по себе си са отделни теми. През дните на месечния цикъл и особено през менопаузата, която без друго е критичен период в живота на жената, в психическото й състояние могат да настъпят патологични отклонения."
Както девойките се различават от младежите по своя светоглед, така омъжените жени се различават от съпрузите си по своите разбирания и подход към живота. Докато овдовялата или разведена жена възприема живота като една стръмнина, то бременната изживява всичко с психиката на болен човек. А жената-майка може да погледне по-оптимистично на нещата. Менструалният цикъл също е причина за психическите "вълнения" на жената. Седмица преди началото му жената преживява най-напрегнатия си период от месеца. А по време на този цикъл бива лесно уязвима и обидчива. Значителна част от семейните разправии съвпадат с тези дни. Най-спокойният отрязък от време е седмицата след края на месечния цикъл.
Менопаузата или така нареченият климактериум е начало на нов начин на живот при жените. Някои мъже пристъпват към нови бракове именно през този период, но практиката показва, че те не успяват да бъдат щастливи. Остават си с угризения за разбития живот на първите си съпруги. От казаното става ясно, че психическото състояние на жената е крива, която следва периоди на аномалии. Една от грешките на цивилизования свят е, че въпреки тези особености на женската психика – под предлог, че мъжът и жената са равнопоставени, нежният пол бива поставен да работи в неподходящи и тежки за него условия.
Проф. д-р Расим Адасал добавя:
"Наред с многото си добродетели жената притежава и слабости. Под влиянието на по-развитото си въображение и по-чувствителната си натура, жената изпада в психически крайности (примерно в истерия) по-често и по-лесно отколкото един мъж. Наред с егоистичните тенденции в характера си, жената притежава и много емпатични наклонности. Споделянето на чуждата мъка, склонността да се отзовава на повика за помощ, милосърдието към другия – това са черти, които при повечето жени достигат до степен на личностна добродетел. Жената е тази, която изживява мъките, болките на раждането в името на продължението на човешкия род. Посвещава се на детето си, това е себеотрицание. В следствие особеностите на своята природа жената и психически, и физически страда повече от мъжа. От друга страна, разполага с повече търпение към тях.
"Жената е по-състрадателна от мъжа."
"Жените са с по-здрави нерви". "Жените израстват и съзряват по-бързо. Интелектуалното им развитие е подчертано по-ускорено, отколкото при мъжете. По-рано достигат своята женственост. По-търпеливи и издръжливи са към фрапиращи неразположения, безсъние, недоимък."
По отношение на облеклото си жените са по-непостоянни, по- капризни, по-модерни и амбициозни."
Проф.д-р Съткъ Велиджангил в своя труд, който се ползва като учебник в Медицинския факултет на Истанбулския университет изрежда различията между жената и мъжа така:
"Обикновено женската вегетативна нервна система е по-гъвкава от мъжката. Опитни психолози изследователи са стигнали до заключението, че интелектуалният капацитет като цяло у двата пола е еднакъв, но звената, които изграждат умствения капацитет се различават в определени отношения. В сравнение с жената, мъжът е по-способен, по-надарен в областта на логиката, по-добре се справя и оперира с числата (решаване на сложни математически задачи), по-сръчен е и в техническите сфери. За сметка на това пък жената го превъзхожда в сферата на езиците и реториката, на бързото писане и всички дейности, които предполагат сръчност на пръстите, на дейностите, които се базират на наблюдения и минали впечатления. По отношение характерите на двата пола са налице следните различия: мъжете са с готова нагласа за вземане на решения, по-независими са, мотивацията им е винаги налице, могат да критикуват. Жената е по-хуманистично настроената, по-активната в обществен план. Тя е по-податлива към неврози (вид психическо неразположение), нейните мисли и действия са плод по-скоро на емоциите, отколкото на интелектуалния анализ.
Пубертетът е периодът, през който женският организъм е най-уязвим и затова се нуждае от предпазване. През този период организмът не бива да се претоварва, за да не се наруши хармонията на половото и хормонално съзряване. Едностранни претоварвания на тялото могат да предизвикат деформации.
Психоложката Сесил Суж:
"Жената едва ли може да завърши личностното си развитие, ако не се обвърже с мъжа. Жената, без мъжа до нея, напомня букет от цветя, разпилян наоколо."
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Известният психолог проф. д-р Мазхар Осман, по въпроса споделя следното:
"Разликата в природата на жената и мъжа се проявява в детска възраст и с времето се развива. Преди всичко в женската природа доминира емотивното начало, емоционалността. Жената живее с емоцията, мъжът пробива с разсъдъка си."
Становището на д-р Халис Йозгю е:
"Общоизвестно е, че мъжът е екстравертен, насочен навън, активен и с нагласа за завладяване на външния свят и в следствие – по отношение на емоциите по-овладян. Жената е интровертна, интуицията и емоционалната й структура са по-развити от тези на мъжа."
Известната Симон дьо Бовоар, представителката на екзистенциалната философия:
"Девойката, независимо от своите очаквания от детството си насам – било превръщането си в жена, било мечтата за надмогване на женските си граници – очаква спасение и усъвършенстване от мъжа. Мъжът е спасителят на жената.
... В същото време, оставяйки се на това сладко превъзходство, тя ще се чувства покровителствана така, както се е чувствала в прегръдката на баща си. Тя е повярвала в превъзходството на мъжа още в детските си години. Стойността, която определя тя за мъжа далеч не е детска мечта... Всеизвестна е истината, че мъжете са господарите на света. Всичко й сочи, че нейното пленничество /т.е. да приеме да се остави да бъде второто лице до него/ не е в неин ущърб."
Проф. д-р Ремзи Казанджъгил:
"Важното за един мъж в семейството е да бъде повелител на жена си. А важното за жената е да се остави в ръцете на мъжа си, такава каквато е, без да загуби индивидуалните си качества и да склони мъжа си да ги приеме. Като в същото време го задържи в своя духовен и телесен диапазон. За мъжа семейството е владение, а за жената - укрепление."
Източник: https://wardahasan203.blogspot.com
Прочутият испански сексолог Маронон формулира тези различия по следния начин:
1. У жената доминира майчинският инстинкт, а у мъжа – инстинктът за покровителство и социална осигуреност.
2. Жената, в сравнение с мъжа, е много по-чувствителна към емоционалните реакции. Жената проявява по-слаб интерес и надареност към сериозните, еднообразни дейности, докато мъжът е с подчертана насоченост към логическите и аналитични занимания.
3. Мъжът е с наклонности към дейни, динамични занимания и разполага с повече издръжливост в трудни ситуации.
Проф.д-р Расим Адасал констатира следното:
"Женската психика, в зависимост от дейността на хормоните, в различните възрастови периоди – като дете, по-късно девойка, съпруга или вдовица, особено при бременните се проявява различно. Майчинският инстинкт и майчинската психика сами по себе си са отделни теми. През дните на месечния цикъл и особено през менопаузата, която без друго е критичен период в живота на жената, в психическото й състояние могат да настъпят патологични отклонения."
Както девойките се различават от младежите по своя светоглед, така омъжените жени се различават от съпрузите си по своите разбирания и подход към живота. Докато овдовялата или разведена жена възприема живота като една стръмнина, то бременната изживява всичко с психиката на болен човек. А жената-майка може да погледне по-оптимистично на нещата. Менструалният цикъл също е причина за психическите "вълнения" на жената. Седмица преди началото му жената преживява най-напрегнатия си период от месеца. А по време на този цикъл бива лесно уязвима и обидчива. Значителна част от семейните разправии съвпадат с тези дни. Най-спокойният отрязък от време е седмицата след края на месечния цикъл.
Менопаузата или така нареченият климактериум е начало на нов начин на живот при жените. Някои мъже пристъпват към нови бракове именно през този период, но практиката показва, че те не успяват да бъдат щастливи. Остават си с угризения за разбития живот на първите си съпруги. От казаното става ясно, че психическото състояние на жената е крива, която следва периоди на аномалии. Една от грешките на цивилизования свят е, че въпреки тези особености на женската психика – под предлог, че мъжът и жената са равнопоставени, нежният пол бива поставен да работи в неподходящи и тежки за него условия.
Проф. д-р Расим Адасал добавя:
"Наред с многото си добродетели жената притежава и слабости. Под влиянието на по-развитото си въображение и по-чувствителната си натура, жената изпада в психически крайности (примерно в истерия) по-често и по-лесно отколкото един мъж. Наред с егоистичните тенденции в характера си, жената притежава и много емпатични наклонности. Споделянето на чуждата мъка, склонността да се отзовава на повика за помощ, милосърдието към другия – това са черти, които при повечето жени достигат до степен на личностна добродетел. Жената е тази, която изживява мъките, болките на раждането в името на продължението на човешкия род. Посвещава се на детето си, това е себеотрицание. В следствие особеностите на своята природа жената и психически, и физически страда повече от мъжа. От друга страна, разполага с повече търпение към тях.
"Жената е по-състрадателна от мъжа."
"Жените са с по-здрави нерви". "Жените израстват и съзряват по-бързо. Интелектуалното им развитие е подчертано по-ускорено, отколкото при мъжете. По-рано достигат своята женственост. По-търпеливи и издръжливи са към фрапиращи неразположения, безсъние, недоимък."
По отношение на облеклото си жените са по-непостоянни, по- капризни, по-модерни и амбициозни."
Проф.д-р Съткъ Велиджангил в своя труд, който се ползва като учебник в Медицинския факултет на Истанбулския университет изрежда различията между жената и мъжа така:
"Обикновено женската вегетативна нервна система е по-гъвкава от мъжката. Опитни психолози изследователи са стигнали до заключението, че интелектуалният капацитет като цяло у двата пола е еднакъв, но звената, които изграждат умствения капацитет се различават в определени отношения. В сравнение с жената, мъжът е по-способен, по-надарен в областта на логиката, по-добре се справя и оперира с числата (решаване на сложни математически задачи), по-сръчен е и в техническите сфери. За сметка на това пък жената го превъзхожда в сферата на езиците и реториката, на бързото писане и всички дейности, които предполагат сръчност на пръстите, на дейностите, които се базират на наблюдения и минали впечатления. По отношение характерите на двата пола са налице следните различия: мъжете са с готова нагласа за вземане на решения, по-независими са, мотивацията им е винаги налице, могат да критикуват. Жената е по-хуманистично настроената, по-активната в обществен план. Тя е по-податлива към неврози (вид психическо неразположение), нейните мисли и действия са плод по-скоро на емоциите, отколкото на интелектуалния анализ.
Пубертетът е периодът, през който женският организъм е най-уязвим и затова се нуждае от предпазване. През този период организмът не бива да се претоварва, за да не се наруши хармонията на половото и хормонално съзряване. Едностранни претоварвания на тялото могат да предизвикат деформации.
Психоложката Сесил Суж:
"Жената едва ли може да завърши личностното си развитие, ако не се обвърже с мъжа. Жената, без мъжа до нея, напомня букет от цветя, разпилян наоколо."
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Известният психолог проф. д-р Мазхар Осман, по въпроса споделя следното:
"Разликата в природата на жената и мъжа се проявява в детска възраст и с времето се развива. Преди всичко в женската природа доминира емотивното начало, емоционалността. Жената живее с емоцията, мъжът пробива с разсъдъка си."
Становището на д-р Халис Йозгю е:
"Общоизвестно е, че мъжът е екстравертен, насочен навън, активен и с нагласа за завладяване на външния свят и в следствие – по отношение на емоциите по-овладян. Жената е интровертна, интуицията и емоционалната й структура са по-развити от тези на мъжа."
Известната Симон дьо Бовоар, представителката на екзистенциалната философия:
"Девойката, независимо от своите очаквания от детството си насам – било превръщането си в жена, било мечтата за надмогване на женските си граници – очаква спасение и усъвършенстване от мъжа. Мъжът е спасителят на жената.
... В същото време, оставяйки се на това сладко превъзходство, тя ще се чувства покровителствана така, както се е чувствала в прегръдката на баща си. Тя е повярвала в превъзходството на мъжа още в детските си години. Стойността, която определя тя за мъжа далеч не е детска мечта... Всеизвестна е истината, че мъжете са господарите на света. Всичко й сочи, че нейното пленничество /т.е. да приеме да се остави да бъде второто лице до него/ не е в неин ущърб."
Проф. д-р Ремзи Казанджъгил:
"Важното за един мъж в семейството е да бъде повелител на жена си. А важното за жената е да се остави в ръцете на мъжа си, такава каквато е, без да загуби индивидуалните си качества и да склони мъжа си да ги приеме. Като в същото време го задържи в своя духовен и телесен диапазон. За мъжа семейството е владение, а за жената - укрепление."