Житейска биография на пророка (салляллаху алейхи уе селлем)
Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е роден в Мека през 571 г., през дванадесетата нощ на месец Рабиу-л-Аууал. Баща му Абдуллах е от рода Хашим на племето Курайш, майка му Амина е от рода Зухра. Дядо му Абдулмутталиб бил пазител на храма Кааба и в същото време стоял начело на племето Курайш. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) не е имал възможността да види баща си Абдуллах. Той починал от болест два месеца преди раждането на своя син, на връщане от Дамаск с търговски керван.
Седем дни след раждането дядо му Абдулмутталиб го нарекъл Мухаммед. Майка му Амина го наричала „Ахмед". Халима от племето Саад, която била негова кърмачка и го отгледала като малък, също изиграла важна роля в живота му.
Майка му Амина починала, когато Мухаммед, мир нему, бил шестгодишен. Самата тя била на двадесет и една години. От шест до осемгодишната му възраст го гледал дядо му Абдулмутталиб. След смъртта на прехвърлилия осемдесетте Абдулмутталиб за сирачето се грижи чичо му Абу Талиб.
Така в живота на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) започнал нов период. Този период продължил, докато станал двадесет и пет годишен. През този период пътувал с търговските кервани до Сирия и Йемен. По това време участвал в организацията, създадена с цел да не се позволяват никакви изстъпления в Мека, да се бранят безпомощните и те да получават справедливо възмездие.
Когато бил на тридесет и пет години, при реставрацията на храма Кааба бил помолен да отсъди в ожесточения спор на племето Курайш за преместването на черния камък. Изгладил разногласията и предотвратил битката. През този период Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, станал обичана, уважавана, заслужила доверие и достойна личност. Наричали го Мухаммед ал-Амин (Заслужилия доверие, Честния).
Двадесет и пет годишен, Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се оженил за Хадиджа. Тя била богата, красива и благородна жена на около четиридесет години. Принадлежала към едно от най- знатните мекански семейства.
От Хадиджа му се родили синовете Касим и Абдуллах, и четирите дъщери – Зайаб, Рукаййа, Умм Кулсум и Фатима. Фатима се родила в годината, когато Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, получил първото откровение. Бил четиридесетгодишен. От двадесет и петата си година до смъртта на Хадиджа, и след това – до петдесет и третата си година нашият Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) живял с една съпруга. Браковете на най-славния Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) през следващите десет години от живота му били естествено следствие от религиозните, обществени и икономически условия. Важно място в живота на Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, заела и Аиша, Аллах да е доволен от нея.
Свещеният дълг (меканският период)
Когато Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, станал на четиридесет, Всевишният Аллах му възложил пророчеството. Божествените истини се разкривали на най-славния Пратеник чрез откровение и с посредничеството на Джибрил. Това продължило двадесет и три години – до неговата смърт.
Първото откровение, дошло, когато един ден Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, бил на уединение и служба в планината Хира. Ангелът му казал: „Чети!" („Икра!"). „Аз не мога да чета!" – отговорил той. Това се повторило три пъти. После били низпослани знаменията:
„Чети в името на твоя Господ, Който сътвори човека – сътвори човека от съсирек! Чети! Твоят Господ е Най-щедрия, Онзи, който научи чрез калема, научи човека на онова, което не е знаел."
[96:1-5]
Тайният призив
Първият призив към религията започнал след първите знамения от 74 Сура „Обвиващият се" („Мудассир"). Този божествен призив се отправял тайно в рамките на три години. Първа откликнала Хадиджа. Последвал я Абу Бакр от мъжете, Али от децата и от освободените роби – Зайд. Към тях по-късно се присъединили и петима меканци. Тези първи мюсюлмани се наричат „Първенците на Исляма". За три години броят на мюсюлманите достигнал тридесет. През този период те извършвали службите тайно, четели тайно Корана и тайно разпространявали ислямското учение.
Идолопоклонничеството всецяло било обзело душите на меканците. Вярата им била продиктувана от тесните им интереси. Когато на меканския хоризонт засияла светлината на Исляма, жителите на Мека се разделили на две групи спрямо религията: невярващи и вярващи в единосъщието на Аллах и в пророчеството на Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Вярващите били назовани „муминун" (вярващи) и „муслимун" (отдадени на Бога), а невярващите – езичници (мушрикун). Между тези две групи започнала ожесточена борба. Езичниците били силни и многобройни, но изостанали от гледна точка на морала и вярата. Мюсюлманите били малобройни, но от гледна точка на вяра и добродетел - много силни.
Явният призив
Когато четири години след началното откровение било низпослано знамението:
„Извести онова, което ти бе повелено, и се отдръпни от съдружаващите [с Аллах]."
[15:94]
Призивът към Исляма започнал явно.
Пророкът ни отива в Кааба и започва да чете открито низпосланите му знамения от Корана и да призовава към Исляма: „Кажи [о, Мухаммед]: "О, хора, аз съм Пратеникът на Аллах при всики вас - на Онзи, Чието е владение-то на небесата и на земята. Няма друг бог освен Него. Той съживява и Той умъртвява. Вярвайте в Аллах и в Неговия пратеник – неграмотния пророк, който вярва в Аллах и в Неговите слова, и го следвайте, за да сте напътени!"
[7:158]
Въпреки че езичниците били обзети от гняв, броят на мюсюлманите постепенно започнал да расте. На седмата година от началото на пророческата мисия чичовците на Пророка – Хамза и Омар – станали мюсюлмани. Ден преди Хамза да приеме Исляма броят на мюсюлманите бил тридесет и осем. Хамза станал тридесет и деветият поред, а Омар – четиридесетият мюсюлманин, Аллах да е доволен от тях.