Според преданието на Ебу Хурейре (радиаллаху анху) Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) е повелил следното: „Според религията най-съвършеният вярващ е този, който има най-добър нрав. А ще сте полезни и щастливи, ако се отнасяте добре с жените." Според преданието на Абдуллах Ибну Амр Ибнил-Астан (радиаллаху анху) Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) е повелил следното: „Светът е материален. А най-доброто същество от този материален свят е праведната жена." (Муслим). Според Ебу Хурейре (радиаллаху анху) Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) е повелил следното: „Мюсюлманинът не бива да изпитва омраза към жената. Може да не ви харесва нещо в поведението ѝ, но недостатъците трябва да се приемат в името и на положителните качества. Ебу Хурейре (радиаллаху анху) предава следното: „Препоръките ви трябва да са за добро отношение към жените. Защото жената е създадена от реброто на мъжа. Да, най-кривата част на реброто е от горната страна. И ако тръгнеш да го изправяш може и да го счупиш. Ако го оставиш както си е, то и кривината ще си остане все така. Ето защо отнасяйте се добре с жените." (Бухари, Муслим)
Муавийе Ибн Хайде разказва следното: Попитах Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем): „Какви са нашите права върху съпругите ни? И той ми отговори: „Когато ядеш трябва да даваш и на жената, трябва и на нея да ѝ осигуряваш облекло, не бива да ругаеш и обиждаш за грешките и даже ако се наложи да я отделиш от леглото си не бива да я гониш от къщата си." (Абу Дауд)
Ислямът, който се разпространи по света донесе спокойствие и щастие на хората. А най-много се облагодетелстваха безсилните, слабите, хората с проблеми, жените. Във времената преди исляма хората, които притежавали власт и сила са експлоатирали бедните и слаби хора, по всякакъв начин са се стремели да изсмучат кръвта им. А най-много от това са страдали жените. В онези времена на жената се гледало като на предмет, било безправна робиня.
След като светът позна Исляма и неговите свещени ценности, жената, която е опората на обществото се сдоби с истински права. Жената е носител на моралните ценности на обществото, тя е майка на бъдещите поколения. Ако моралните устои на едно общество бъдат нарушени, то цялото общество ще се разпадне. И ако основата на това общество, тоест жената, бъде подстрекавана и похабена, то неминуемо и цялото общество ще се разпадне. Ето защо тези, които са против Исляма и искат той да се разпадне насочват усилията си към жените. Свидетели сме как в нашата действителност жената е подценявана, унижавана и използвана като играчка.
Оценки и определения:
1. Жената е ценност. Никъде другаде жената не се оценява по достойнство както в Исляма. В онези времена на невежество на жената се с гледало като на наследствен предмет. Ислямът издига жената на най-високо равнище и ѝ осигурява всичките права.
2. Да оцениш жената е една спечелена оценка и за себе си. Както е казал и пророкът (салляллаху алейхи уе селлем), най-добрия човек е този, който се отнася добре с жените. Когато любовта, спокойствието и разбирателството са споделени между жената и мъжа, те се издигат както в своите очи така и пред Аллах.
„И от Неговите знамения е, че сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост. В това има знамения за хора мислещи." (30:21)
3. Не бива да презираме жената заради някои нейни грешки. Всички хора са грешни, слаби и с недостатъци: „Аллах иска да ви облекчи. Човекът бе сътворен слаб." (Ниса 4: 28) А Жените поради своите особености, в социалната сфера, в сравнение с мъжете са още по-слаби и безсилни, тъй като нямат такава икономическа роля и техните особености. „Мъжете стоят над жените с това, с което Аллах предпочете едни пред други и защото харчат от имотите си. Целомъдрените жени са послушни, пазят съкровеното си, както Аллах ги е запазил." (4:34) Естествено е, жената да има повече недостатъци. Както ни съветва и пратеника (салляллаху алейхи уе селлем), не бива да се подценява и презира заради недостатъците ѝ. Защото наред с недостатъци жената има и много добри качества. Ето защо съпругът не бива заради някакви недостатъци на съпругата си да търси други жени, а да се научи да живее добре с нея.
4. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) в своето учение набляга на психологическата и душевна слабост на жените, която е обусловена от това, че е създадена от реброто на мъжа. Ето защо трябва да бъдем по-внимателни с жените и не бива да ги нараняваме. Както е трудно да се възстанови счупеното ребро, така е трудно да се държи под контрол и една наранена и обидена жена. „Отнасяйте се с добро към жените" (4:19)
5. Трябва да сме справедливи с жените. Ислямът дава възможност на мъжете да имат по четири жени, при условие, че са справедливи с жените си и спазват техните права. „И не ще съумеете да сте справедливи към жените [си], дори да се стремите. И не се увличайте всецяло по една, та да оставите друга – висяща. И ако помирявате и сте богобоязливи – Аллах е опрощаващ, милосърден." (4: 129)
6. Жените не бива да се бият. Ислямът забранява боя, който става повод за омраза между съпрузите. Но ако жената не си вземе поука от отдалечаването от съпружеското легло и съветите, тогава може да се удря, но без да се причинява болка и да се оставят следи. „... А онези, от чието непокорство се страхувате, увещавайте, [после] се отдръпнете от тях в постелите, и [ако трябва] ги удряйте! А покорят ли ви се, не търсете средство против тях! Аллах е всевишен, превелик." (4:34)
7. Жените не бива да се обиждат. Съпругът трябва да приеме и хареса съществата заради Създателя и не бива да ругае жената заради някои физически недостатъци.
Трябва да се задоволяват потребностите на жената. Съпругът има право да изисква от жената тя да спазва определени морални норми, например да не й разрешава да посещава места, които той не одобрява. Но в същото време, жената има право да изисква от мъжа да и осигурява храна, облекло и др.
Ислямът придава особена голямо значение на здравината на семейството. Мъжете и жените могат да намерят спокойствие само след като изпълнят своите задължения. Ако това не стане, семейството би се разпаднало, възникват разногласия между съпрузите. Днес в Европа като че ли са налице тайни планове за разруха на семейството, семейното планиране, предпазване от забременяване са сред тях. Но ако се разруши семейството,то и обществото ще се разпадне. Жената и мъжът са две неделими части, които се допълват взаимно в хармония. Мъжете и жените трябва да си прощават взаимно грешките.
Източник: https://wardahasan203.blogspot.com
Муавийе Ибн Хайде разказва следното: Попитах Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем): „Какви са нашите права върху съпругите ни? И той ми отговори: „Когато ядеш трябва да даваш и на жената, трябва и на нея да ѝ осигуряваш облекло, не бива да ругаеш и обиждаш за грешките и даже ако се наложи да я отделиш от леглото си не бива да я гониш от къщата си." (Абу Дауд)
Ислямът, който се разпространи по света донесе спокойствие и щастие на хората. А най-много се облагодетелстваха безсилните, слабите, хората с проблеми, жените. Във времената преди исляма хората, които притежавали власт и сила са експлоатирали бедните и слаби хора, по всякакъв начин са се стремели да изсмучат кръвта им. А най-много от това са страдали жените. В онези времена на жената се гледало като на предмет, било безправна робиня.
След като светът позна Исляма и неговите свещени ценности, жената, която е опората на обществото се сдоби с истински права. Жената е носител на моралните ценности на обществото, тя е майка на бъдещите поколения. Ако моралните устои на едно общество бъдат нарушени, то цялото общество ще се разпадне. И ако основата на това общество, тоест жената, бъде подстрекавана и похабена, то неминуемо и цялото общество ще се разпадне. Ето защо тези, които са против Исляма и искат той да се разпадне насочват усилията си към жените. Свидетели сме как в нашата действителност жената е подценявана, унижавана и използвана като играчка.
Оценки и определения:
1. Жената е ценност. Никъде другаде жената не се оценява по достойнство както в Исляма. В онези времена на невежество на жената се с гледало като на наследствен предмет. Ислямът издига жената на най-високо равнище и ѝ осигурява всичките права.
2. Да оцениш жената е една спечелена оценка и за себе си. Както е казал и пророкът (салляллаху алейхи уе селлем), най-добрия човек е този, който се отнася добре с жените. Когато любовта, спокойствието и разбирателството са споделени между жената и мъжа, те се издигат както в своите очи така и пред Аллах.
„И от Неговите знамения е, че сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост. В това има знамения за хора мислещи." (30:21)
3. Не бива да презираме жената заради някои нейни грешки. Всички хора са грешни, слаби и с недостатъци: „Аллах иска да ви облекчи. Човекът бе сътворен слаб." (Ниса 4: 28) А Жените поради своите особености, в социалната сфера, в сравнение с мъжете са още по-слаби и безсилни, тъй като нямат такава икономическа роля и техните особености. „Мъжете стоят над жените с това, с което Аллах предпочете едни пред други и защото харчат от имотите си. Целомъдрените жени са послушни, пазят съкровеното си, както Аллах ги е запазил." (4:34) Естествено е, жената да има повече недостатъци. Както ни съветва и пратеника (салляллаху алейхи уе селлем), не бива да се подценява и презира заради недостатъците ѝ. Защото наред с недостатъци жената има и много добри качества. Ето защо съпругът не бива заради някакви недостатъци на съпругата си да търси други жени, а да се научи да живее добре с нея.
4. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) в своето учение набляга на психологическата и душевна слабост на жените, която е обусловена от това, че е създадена от реброто на мъжа. Ето защо трябва да бъдем по-внимателни с жените и не бива да ги нараняваме. Както е трудно да се възстанови счупеното ребро, така е трудно да се държи под контрол и една наранена и обидена жена. „Отнасяйте се с добро към жените" (4:19)
5. Трябва да сме справедливи с жените. Ислямът дава възможност на мъжете да имат по четири жени, при условие, че са справедливи с жените си и спазват техните права. „И не ще съумеете да сте справедливи към жените [си], дори да се стремите. И не се увличайте всецяло по една, та да оставите друга – висяща. И ако помирявате и сте богобоязливи – Аллах е опрощаващ, милосърден." (4: 129)
6. Жените не бива да се бият. Ислямът забранява боя, който става повод за омраза между съпрузите. Но ако жената не си вземе поука от отдалечаването от съпружеското легло и съветите, тогава може да се удря, но без да се причинява болка и да се оставят следи. „... А онези, от чието непокорство се страхувате, увещавайте, [после] се отдръпнете от тях в постелите, и [ако трябва] ги удряйте! А покорят ли ви се, не търсете средство против тях! Аллах е всевишен, превелик." (4:34)
7. Жените не бива да се обиждат. Съпругът трябва да приеме и хареса съществата заради Създателя и не бива да ругае жената заради някои физически недостатъци.
Трябва да се задоволяват потребностите на жената. Съпругът има право да изисква от жената тя да спазва определени морални норми, например да не й разрешава да посещава места, които той не одобрява. Но в същото време, жената има право да изисква от мъжа да и осигурява храна, облекло и др.
Ислямът придава особена голямо значение на здравината на семейството. Мъжете и жените могат да намерят спокойствие само след като изпълнят своите задължения. Ако това не стане, семейството би се разпаднало, възникват разногласия между съпрузите. Днес в Европа като че ли са налице тайни планове за разруха на семейството, семейното планиране, предпазване от забременяване са сред тях. Но ако се разруши семейството,то и обществото ще се разпадне. Жената и мъжът са две неделими части, които се допълват взаимно в хармония. Мъжете и жените трябва да си прощават взаимно грешките.