В един от свещените си хадиси нашият
Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем)
говори за “бързо приближаващото се време на раздори”, а за хората, които ще живеят в такова време, той казва:
“Горко им!”
Вие не се вълнувате от това?
Не си задавате въпроса:
“Дали това време, за което говори
Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем)
не е нашето време?”
Пратеникът на Аллах
(салляллаху алейхи уе селлем)
продължава: “Хората могат да осъмнат като вярващи, а до вечерта да се превърнат в невярващи.
Те могат да замръкнат като вярващи и да осъмнат като невярващи!”
Що за размах е това?
Каква ще е тази среда, че така безпощадно размахва човека?
Нима може човек за ден от вярващ да отиде до другата крайност?
В такъв случай не бихте ли се контролирали като погледнете наляво и надясно?
По-нататък в този си хадис нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем)
заявява:
“В името на малка облага хората променят вярата си”.
Нека за миг да се замислим:
Завиждат ви, че редовно кланяте намазите, спазвате оруча си, дори всичките говорят:
“Де да можехме да служим като вас!”
Но Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) говори за време, когато дори такива хора ще се подхлъзнат и повелява:
“Четат Корана, но онова, което четат не могат да асимилират.
Такива напускат вярата както стрелата напуска лъка”.
“Ще дойде време, когато ще има много желаещи да четат, но ще намалят анализаторите.
По такъв начин науката ще изчезне от лицето но земята.”
Т.е. ще изчезне старанието за задълбочено разбиране на религията, на науката.
А когато намалее науката, ще настъпи затруднение в ислямското общество.
Следва ново предупреждение на Пратеникът ни (салляллаху алейхи уе селлем):
“Може да сте многобройни, но да не се различавате от сламките в поточетата.
Защото вие ще сте запленени от любовта към света, обхванати от страха от смъртта...”
Щом като е така, нека да се проверим,
да се видим...
Да си видим силите.
Различаваме ли се от сламките в поточетата?
Дали наистина сме запленени от любовта към света и как стои въпроса за страха от смъртта?
Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) предупреждава:
“Страхувам се, че с тази страст към живота вие ще се хванете гуша за гуша;
ще се убиете и ще изчезнете като онези поколения преди вас”.
Пратеникът на Аллах
(салляллаху алейхи уе селлем)
ни казва:
“Ако постъпите така, ще загинете и ще изчезнете!”
И какво бихме могли да кажем ние, когато погледнем как ислямските общества, които се карат помежду си и затъват в нищета, печал и унижение?
Когато говори за това време на раздори, Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем)
поставя ударението особено върху някои неща:
Едно от тези неща е разпространението на прелюбодеянието и проституцията.
В един от своите хадиси той предвижда, че ще дойде време, когато прелюбодеянието ще се разпростре тъй много, че чувствителните хора ще могат да упрекват онези, които блудстват посред бял ден с думите:
“Не бихте ли сторили това на някое скришно място? И известява, че когато прелюбодеянието стигне до такава заразителна и безсрамна форма, ще се появят болести, които са били непознати в предишните общества.“
Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) предупреждава и за нарушенията, които ще настъпят в мерките и теглилките.
Поради тази измама в търговията ще настъпи немотия, притеснения в поминъка и прехраната и едно свирепо управление.
Следователно според онова, което ни предупреждава Пратеникът ни
(салляллаху алейхи уе селлем),
когато настъпи развала в отношенията между двама, то настъпва развала и в отношенията
в обществото и управлението и започва гнета на по-силния.
Ще настъпи време, когато човек няма да обръща внимание дали се храни от харама или хеляла (позволеното и непозволеното).
Време, когато всеки по някакъв начин ще се зарази от лихвата.
Отново Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) ни известява, че тези, които не дават зекят, няма да получат дъждове.
Излиза, че има някаква връзка между изплащането на зекята и дъждовете.
Този, който спуска дъждовете, иска да се изплаща зекят. Но ако разсъдим, ще видим, че има връзка между съдържанието на айета:
“Даренията ги взема Аллах” и мисълта, че “Дъждовете идват от Аллах”,
- Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) предупреждава:
“Народ, който пристъпва клетвата пред Аллах и сунната на Пратеникът
(салляллаху алейхи уе селлем)
ще им наложи някой враг, който не е от тях”.
Нека се огледаме наоколо и си зададем въпроса: Защо ислямската география е под диктата на сили, които не са от тях?
Да не би хората на тази географска ширина да са престъпили Аллаховата клетва?
Или напуснали Аллаховия път?
Пратеникът на Аллах
(салляллаху алейхи уе селлем)
ни предупреждава:
- Ако държавниците престанат да управляват съобразно Книгата на Аллах и подбират само онези моменти, които им устройват...
Сиреч ако започнат да управляват по своя воля, то Аллах ще направи те да си разчистят сметките помежду си...
Вижте ислямската география и мислете колкото и каквото си искате...
- Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем)
ни предупреждава:
Помислете само какво би станало с вас!
Какво ли не съдържа това предупреждение!
Казва ни, че би настъпило безредие, би ни постигнала гибел, бихме предпочели да легнем под земята вместо да ходим по земята.
По-нататък Расулюллах
(салляллаху алейхи уе селлем)
продължава като изброява:
Когато младежта ви тръгне по порочен път, когато жените ви тръгнат по разврат; т. е. ако не повелявате съгласно повелите и ако не позволите според забраните на шериата, сиреч, когато не останат и следи, които да не напомнят що е добро и кое е зло; когато нарежданията не се прилагат дори като предупреждения..
Дори когато ще почнете да нареждате злините и забраните...
Дори когато ще поставите на мястото на доброто злото и злото на мястото на доброто...
Общо замърсяване...
Тинята започва да се катери над глезените на хората. ..
Как ще се спаси човека?
Петнайсет неща изброил Расулюллах
(салляллаху алейхи уе селлем)
като заявява, че ако тези неща се случат, обществото го очакват големи беди и ги изброява: червен вятър, потъване на земните пластове, заваляват камъни от небето, променя се външността...
Две са нещата, които особено ги подчертава Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем): “Когато начело на обществото застане най-долния, най-низкия и отвратителния човек и хората започнат да го възвеличават и уважават този напакостен човек, за да не им вреди...”
Всъщност не е достатъчно за едно общество то да почне да прогнива.
Нима та¬кова едно зло не би задушило цялото общество?
Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем)
отново и отново сочи пътища за изход от това положение когато
“Да си вярващ ще бъде толкова трудно,
колкото да носиш жарава в ръцете си”.
Така че добрините на един човек в такова време ще се равняват на добрините на 50 други в години без раздори.
В друг един свещен хадис Пратеникът
(салляллаху алейхи уе селлем)
ни повелява:
“Този, който ще се придържа към моя сюннет тогаз, когато общността ми изживява разруха, ще има наградата на сто шехида”.
Коранът е жив.
Сюннетът на Расулюллах
(салляллаху алейхи уе селлем ) е жив.
И той ни повелява:
“Дори когато видите, че е настъпил къямета, вие посадете дръвче“.
Времето на раздори не е време да се предадем като кажем:
“Няма друг изход!
Освен да чакаме бедствието!”
Напротив, трябва да се покаже устрем, който ще пренася жизненост след къямета.
Дори в последния момент Мухаммед
(салляллаху алейхи уе селлем)
ни призовава да проявим устрем!
Щастлив е онзи, който всеки момент чувства този призив!