Третата характеристика на Корана е умереността и хармонията между Божественото и човешкото, духовното и материалното, индивидуалното и колективното и т.н.
Коранът отделя внимание на всички факти от живота и всички потребности на човека,и се занимава с тях по такъв начин, че да го подпомогне да осъществи благородните
цели на своето съществуване.
С този умерен подход Коранът нарича мюсюлманите “общност [уравновесена] по средата” [2:143] и в рамките на това средно положение мюсюлманите се наричат най-добрата общност, изведена за хората, те повеляват одобряването и възбраняват порицаването, и вярват в Аллах. [3: 110]
Мъдростта на Корана изпълнява своята задача в три основни измерения: вътрешно,външно и възвишено. Вътрешно тя прониква в дълбините на сърцето и достига до най-тайните кътчета на съзнанието. Тя има за цел трайно да култивира отделния човек отвътре. Това вътрешно 
проникване е различно и много по-дълбоко от проникването на всяка друга законна или морална система, защото Коранът говори от името на Аллах и отнася всички неща до Него.
Външната функция на Корана обхваща всички области на живота и покрива всички аспекти на човешките взаимотношения от най-личните въпроси до сложните международни отношения. Коранът достига до области, непознати за никоя светска система или за светски морални принципи, и недостижими за никоя популярна религиозна доктрина. Забележителното при Корана в това отношение е, че той се занимава с човешките дела по такъв начин, че да им придаде божествен дух и морален облик. Той прави така, че присъствието на Аллах да се чувства във всяко дело и хората да Го чувстват като първоизвор на напътствието и като крайна цел на всички дела.
Коранът е духовният водител на човека и неговата система от закони. Той определя неговите морални норми, а освен всичко това, Коранът съдържа философията на човешкия живот. Висшата функция на Корана се фокусира върху Единия, Всевишния Аллах. Всичко, което е било, е или ще бъде, трябва да се разглежда през този фокус
активното присъствие на Аллах във вселената. Човекът е просто довереник в обширната вселена на Аллах и единствената цел на неговото създаване е да служи на Аллах. Това не е претекст за уединение или пасивно оттегляне от живота. То е открит призив към човека истински да въплъти на земята прекрасните качества на Аллах.
Когато при изпълнението на своята висша функция Коранът насочва вниманието към Аллах, той разкрива пред човека нови хоризонти на мисълта, напътва го към идеала за висока нравственост и го запознава с Вечния първоизвор на мира и добрината.
Осъзнаването, че крайната цел на човека е само Аллах, е революция на фона на популярните тенденции в човешката мисъл и на религиозните доктрини, революция,целта на която е да освободи съзнанието от съмнението, душата от греха, и съвестта от робството.
Мъдростта на Корана призовава към истината в мисълите и добрината в действията,към единство на целите и към добрите намерения.