Човекът е най-съвършеното творение на Аллах Теаля. Заедно с достойнството и превъзходството, дадено от Аллах Теаля, хората са задължени да се подчиняват на Неговите заповеди, защото това е пътят към тяхното щастие и това е начинът да изпълнят своята мисия на този свят. Едно от задълженията на човечеството е да запази и да продължи съществуването си, а това е възможно само и единствено чрез поколенията, които наследяват родителите си и продължават човешкия род. Всъщност това е инстинкт, който е заложен във всеки жив организъм и ако се вгледаме в заобикалящата ни среда, ще видим, че всеки индивид се стреми да се самосъхрани. В последно време обаче ние сме свидетели на притъпяването на този инстинкт. В нашето съвремие се говори за демографски срив, търсят се начини за насърчаване на раждаемостта, полагат се грижи за отглеждане на деца и пр. В настоящия прекалено материализиран свят обаче се пренебрегват много важни фактори, като морал, чест, достойнство, отговорност и др. Даже, когато се разглеждат тези фактори, които имат голямо влияние върху обществото, това става през призмата на материализма, търси се субект, върху който да се прехвърли вината за сполетялата ни беда и се отбягва факта, че всеки трябва да осъзнае своята мисия и да поеме отговорността си пред Аллах. Необходимо е да се разбере, че всеки индивид е длъжен да поеме съдбата си в собствените си ръце и да направи всичко възможно за подобряване на живота си - в материален и морален аспект - и да не се превръща в постоянен обвинител на другите. В тази връзка не можем да не споменем и още една реалност, а именно пренебрегването на ролята на религията в обществото. В повечето случаи човешкият морал се разглежда отделно от религията, която се третира като нещо абстрактно, нереално и маргинално. Това е основната причина моралът да стигне до днешното си равнище. Религията определя кое е правилно и кое не, кое е лошо и кое добро и когато се пренебрегне този факт, моралът на обществото се формира от една малка група хора, които се ръководят само и единствено от материалистичните си възгледи, доказали своята несъстоятелност както в исторически, така и в съвременен план.
Безспорно е, че религията регламентира най-правилно отношенията между мъжете и жените. Когато се спазват тези принципи, половата потребност на хората бива задоволявана по нормален и приемлив за човешкото естество начин. Когато обаче отношенията между двата пола не се реализират по приемлив и позволен от религията начин, то те се осъществяват без каквито и да било ограничения и правила. Това води до прелюбодеяние, тоест до потъпкване на човешкото достойнство и респективно до потъпкване на достойнството на жената, за чиито права се говори толкова много.
Няма религия, която да позволява прелюбодеянието, защото то е несъвместимо с човешката природа. Ислямът забранява не само подобно явление, но и всички действия, които подтикват човека към извършването му.
Като пример в това отношение може да послужи случаят, при който младеж отишъл при Мухаммед алейхисселям и поискал той да му позволи да извършва прелюбодеяние, тъй като не бил в състояние да се ожени. Отговорът на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) бил:
- Съгласен ли си някой да прелюбодейства с майка ти?
Отговорът бил „не" и Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) го попитал:
- Съгласен ли си някой да прелюбодейства със сестра ти или с дъщеря ти?
Отговорът отново бил отрицателен и Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) му казал:
- Не забравяй, че жената, с която искаш да прелюбодействаш, е нечия майка, съпруга, сестра или дъщеря.”
Прелюбодеянието уронва престижа не само на отделните личности, но и на цялото общество. Ето защо срещу този порок трябва да застане всеки, който уважава себе си, държи на достойнството си и е загрижен за бъдещето на децата си.
Не бива да се забравя и факта, че прелюбодеянието е обратно пропорционално на женитбата, но освен предпазване от прелюбодеянието, тя има и други цели:
1) Спазване на заповедта на Аллах Теаля, тъй като Той повелява:
„И встъпвайте в брак с несемейните сред вас “
За да бъде продължен човешкият род, който е наместник на Аллах на земята, е необходимо да съществува семейството. Ето защо бракът е повеля на Аллах и той се приема като богоугодно дело.
2) По-пълноценно изповядване на религията. Това се разбира от хадис на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), в който се казва: "Женитбата е половината от религията - който се ожени, е изпълнил половината от религията, а след това да се старае да изпълни втората половина."
Когато човек се ожени, той свързва живота си с партньор, с когото споделя чувствата си, трудностите и радостите си. Всеки човек намира опора и подкрепа в съпруга или съпругата си, те взаимно се допълват и си помагат и така живеят щастливо.
3) Запълване на духовната празнота. Понякога човек се чувства самотен, макар и да се намира сред хора. В такъв момент изпитва необходимост от съмишленик, партньор или някой много близък, който да му помогне да се почувства значим и равноправен. Друг път човек е напрегнат и се нуждае от нечия утеха, а понякога изпада в отчаяние и се нуждае от насърчаване. Във всички случаи най-добрият утешител и другар за мъжа е съпругата, а за жената това е нейният съпруг. Това се потвърждава от айета в Корана, в който Аллах Теаля повелява: "И от неговите знамения е, че сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост..."
Не е възможно човек да се довери на някого и да му разкрие чувствата си, ако не очаква от ответната страна разбиране и съчувствие, каквито се срещат само при съпрузите.
4) Възможността човек да се грижи за някого и някой да се грижи за него. Човек не може да живее сам за себе си. Той е обречен да живее заедно в общество и да изпитва необходимост от покровителството на това общество, както и да се чувства удовлетворен, когато той допринесе нещо за неговото благо. Най-добра възможност в това отношение предоставя семейството. Мъжът – в съответствие със своята физиология – полаа грижи за да осигури материално семейството си, като в замяна на това получава уют и спокойствие в дома си. По същия начин съпругата дарява съпруга си, като става майка на неговите деца, а в замяна на това се възползва от попечителството на съпруга си. Най-голямата радост и за двамата си остават децата. Родителите са щастливи, когато децата им са щастливи, родителите полагат повече грижи за децата отколкото за себе си и страдат заради страданията на децата си повече, отколкото заради своите... Това е само част от плодовете на брака, който дава възможност на хората да почувстват сладостта на живота и да разберат важността на мисията си на този свят.
Естествено, положените грижи за семейството не са едностранни, тоест не са само за материалното обезпечаване. Възпитанието на децата не е по-маловажно от осигуряване на прехраната, но от своя страна децата получили майчина обич и бащини грижи, също имат задължения към родителите си. Така доброто възпитание на децата и доброто им отношение към родителите влияе положително на обществото и по този начин човешките ценности играят роля при формирането на обществения мироглед. По този начин моралът в обществото се запазва, като добрите взаимоотношения между хората и високата нравственост се предават и на поколенията.
За съжаление в нашето съвремие не се обръща сериозно внимание на проблемите, свързани със семейството. Ние сме свидетели как една част от младите мъже и жени предпочитат да живеят заедно без брак, под предлог, че той е отживелица и че съвременната младеж не трябва да се съобразява с подобни обичаи. Друг аргумент е финансовият проблем. Страхът да се поеме отговорност или опасенията, че това ще ощети личния им бюджет. В основата на всичко това стои непознаването на религиозните принципи, слабата вяра и отчаянието, което е обзело хората.
Ислямската религия насърчава младежите да се женят, като заедно с това подчертава важността на човешкото достойнство и човешката чест. Нещо повече характерно за ислямското право е, че една от основните му цели е запазването на човешкото достойнство. По този въпрос Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) казва: "...Този, който бива убит при защита на достойнството си, е мъченик..”
Естествено това са принципи, които под една или друга форма заемат място във всяка религия. Ето защо сътрудничеството между различните религии е необходимо в много насоки, но най-вече в сферата на семейството като приравняване на религиозните бракосъчетания с гражданските, въпроса за абортите и пр.
Всичко това свидетелства за важността на религията в обществения живот и че в наше време религиозните дейци са призвани да обясняват на хората, че религията не е свързана само с погребенията, а хората трябва да се обърнат към вярата и да организират живота си съобразно повелите й, защото това е единственият начин да бъдат щастливи.
Необходимо е да приемем и реалността, че хората в България са били откъснати от религията дълго време, поради което не всички възприемат еднакво религиозните принципи, но точно в това се състои ролята на религиозните водачи: да ги проповядват по разбираем и опростен начин. Пример за това е Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), който казва: "Повелено ми е да разговарям с хората според техните способности за възприемане."
Ето защо имам смелостта да твърдя, че религията е имала и ще има място в обществото и ще напътства хората във всички аспекти, та даже и в интимните отношения, по които политиката не може и не е в състояние да намери решение.
Източник: https://wardahasan203.blogspot.com
Безспорно е, че религията регламентира най-правилно отношенията между мъжете и жените. Когато се спазват тези принципи, половата потребност на хората бива задоволявана по нормален и приемлив за човешкото естество начин. Когато обаче отношенията между двата пола не се реализират по приемлив и позволен от религията начин, то те се осъществяват без каквито и да било ограничения и правила. Това води до прелюбодеяние, тоест до потъпкване на човешкото достойнство и респективно до потъпкване на достойнството на жената, за чиито права се говори толкова много.
Няма религия, която да позволява прелюбодеянието, защото то е несъвместимо с човешката природа. Ислямът забранява не само подобно явление, но и всички действия, които подтикват човека към извършването му.
Като пример в това отношение може да послужи случаят, при който младеж отишъл при Мухаммед алейхисселям и поискал той да му позволи да извършва прелюбодеяние, тъй като не бил в състояние да се ожени. Отговорът на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) бил:
- Съгласен ли си някой да прелюбодейства с майка ти?
Отговорът бил „не" и Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) го попитал:
- Съгласен ли си някой да прелюбодейства със сестра ти или с дъщеря ти?
Отговорът отново бил отрицателен и Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) му казал:
- Не забравяй, че жената, с която искаш да прелюбодействаш, е нечия майка, съпруга, сестра или дъщеря.”
Прелюбодеянието уронва престижа не само на отделните личности, но и на цялото общество. Ето защо срещу този порок трябва да застане всеки, който уважава себе си, държи на достойнството си и е загрижен за бъдещето на децата си.
Не бива да се забравя и факта, че прелюбодеянието е обратно пропорционално на женитбата, но освен предпазване от прелюбодеянието, тя има и други цели:
1) Спазване на заповедта на Аллах Теаля, тъй като Той повелява:
„И встъпвайте в брак с несемейните сред вас “
За да бъде продължен човешкият род, който е наместник на Аллах на земята, е необходимо да съществува семейството. Ето защо бракът е повеля на Аллах и той се приема като богоугодно дело.
2) По-пълноценно изповядване на религията. Това се разбира от хадис на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), в който се казва: "Женитбата е половината от религията - който се ожени, е изпълнил половината от религията, а след това да се старае да изпълни втората половина."
Когато човек се ожени, той свързва живота си с партньор, с когото споделя чувствата си, трудностите и радостите си. Всеки човек намира опора и подкрепа в съпруга или съпругата си, те взаимно се допълват и си помагат и така живеят щастливо.
3) Запълване на духовната празнота. Понякога човек се чувства самотен, макар и да се намира сред хора. В такъв момент изпитва необходимост от съмишленик, партньор или някой много близък, който да му помогне да се почувства значим и равноправен. Друг път човек е напрегнат и се нуждае от нечия утеха, а понякога изпада в отчаяние и се нуждае от насърчаване. Във всички случаи най-добрият утешител и другар за мъжа е съпругата, а за жената това е нейният съпруг. Това се потвърждава от айета в Корана, в който Аллах Теаля повелява: "И от неговите знамения е, че сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост..."
Не е възможно човек да се довери на някого и да му разкрие чувствата си, ако не очаква от ответната страна разбиране и съчувствие, каквито се срещат само при съпрузите.
4) Възможността човек да се грижи за някого и някой да се грижи за него. Човек не може да живее сам за себе си. Той е обречен да живее заедно в общество и да изпитва необходимост от покровителството на това общество, както и да се чувства удовлетворен, когато той допринесе нещо за неговото благо. Най-добра възможност в това отношение предоставя семейството. Мъжът – в съответствие със своята физиология – полаа грижи за да осигури материално семейството си, като в замяна на това получава уют и спокойствие в дома си. По същия начин съпругата дарява съпруга си, като става майка на неговите деца, а в замяна на това се възползва от попечителството на съпруга си. Най-голямата радост и за двамата си остават децата. Родителите са щастливи, когато децата им са щастливи, родителите полагат повече грижи за децата отколкото за себе си и страдат заради страданията на децата си повече, отколкото заради своите... Това е само част от плодовете на брака, който дава възможност на хората да почувстват сладостта на живота и да разберат важността на мисията си на този свят.
Естествено, положените грижи за семейството не са едностранни, тоест не са само за материалното обезпечаване. Възпитанието на децата не е по-маловажно от осигуряване на прехраната, но от своя страна децата получили майчина обич и бащини грижи, също имат задължения към родителите си. Така доброто възпитание на децата и доброто им отношение към родителите влияе положително на обществото и по този начин човешките ценности играят роля при формирането на обществения мироглед. По този начин моралът в обществото се запазва, като добрите взаимоотношения между хората и високата нравственост се предават и на поколенията.
За съжаление в нашето съвремие не се обръща сериозно внимание на проблемите, свързани със семейството. Ние сме свидетели как една част от младите мъже и жени предпочитат да живеят заедно без брак, под предлог, че той е отживелица и че съвременната младеж не трябва да се съобразява с подобни обичаи. Друг аргумент е финансовият проблем. Страхът да се поеме отговорност или опасенията, че това ще ощети личния им бюджет. В основата на всичко това стои непознаването на религиозните принципи, слабата вяра и отчаянието, което е обзело хората.
Ислямската религия насърчава младежите да се женят, като заедно с това подчертава важността на човешкото достойнство и човешката чест. Нещо повече характерно за ислямското право е, че една от основните му цели е запазването на човешкото достойнство. По този въпрос Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) казва: "...Този, който бива убит при защита на достойнството си, е мъченик..”
Естествено това са принципи, които под една или друга форма заемат място във всяка религия. Ето защо сътрудничеството между различните религии е необходимо в много насоки, но най-вече в сферата на семейството като приравняване на религиозните бракосъчетания с гражданските, въпроса за абортите и пр.
Всичко това свидетелства за важността на религията в обществения живот и че в наше време религиозните дейци са призвани да обясняват на хората, че религията не е свързана само с погребенията, а хората трябва да се обърнат към вярата и да организират живота си съобразно повелите й, защото това е единственият начин да бъдат щастливи.
Необходимо е да приемем и реалността, че хората в България са били откъснати от религията дълго време, поради което не всички възприемат еднакво религиозните принципи, но точно в това се състои ролята на религиозните водачи: да ги проповядват по разбираем и опростен начин. Пример за това е Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), който казва: "Повелено ми е да разговарям с хората според техните способности за възприемане."
Ето защо имам смелостта да твърдя, че религията е имала и ще има място в обществото и ще напътства хората във всички аспекти, та даже и в интимните отношения, по които политиката не може и не е в състояние да намери решение.