Както знаете, отправянето на молитва след намаз е сюннет (традиция на хазрети Мухаммед). В едно предание (хадис), предадено от Ебу Давуд, Несаи и Тирмизи, Пратеникът на Аллах, мир нему, повелява: “Този от вас, който отслужи молитвата намаз, да благодари на Всевишния Аллах, след това да отправи благослов към Пратеника, а след това да отправи молитва, която пожелае.” (Neylu’l-Evtar, 2/577)
Молитвата „Салятен тюнджина“:
„Аллахумме салли аля Сеййидина Мухаммедин ве аля али Сеййидина Мухаммедин салятен тюнджийна биха мин-джемиил-ехвали вел афат. Ве текди лена биха джемиал хаджат, ве тутаххируна биха мин джемии-с сеййиат, ве терфеуна биха индеке еалед-дераджат, ве тубеллигуна биха ексал-гайат, мин джемиил-хайрати фил хайати ве беадел мемат, бирахметике йа ерхамер-рахимин. Хабунеллаху ве ниамел векил, ниамел мевля ве ниамен-насир. Гуфранеке раббена ве илейкел масир.“
Значение:
„O, Аллах! Отправяме благослов към Пратеника и неговото семейство. И този благослов нека бъде толкова ценен, че: В негова чест ни спаси от всички страхове и бедствия. В негова чест задоволи всичките наши нужди, опрости всички наши грехове, в негова чест ни възвиши до най-висшата степен на вяра, в негова чест ни отреди както в този, така и в Отвъдния свят да изпълним всяко наше добро начинание, което сме замислили. О, най-Милостивия сред милостивите, отреди ни всичко това с Твоята безкрайна милост. Аллах ни е достатъчен и колко добър приятел е Той, колко добър Пазител е Той. О, наш Създателю, желаем твоето опрощение, връщането е само при Теб.“
Нека кажем, че на някои места липсват последните две изречения. Но да се каже и тази част е много полезно.
Тази молитва има голяма стойност и награда. Надеждата от Всевишния е, че при четенето на тази молитва човек няма да го сполетяват беди и е като преграда за тях, изпълняване на желанията и увеличаване на печалбата.
По време на молитва ръцете се държат отделно и дланите са отворени към небесата. Ръцете са на нивото на гърдите и представляват двете страни на везната, очаквайки милосърдието на Всевишния Аллах. Понякога Пратеникът е допирал ръцете си една до друга и е отправял молитви и по този начин.
Във връзка с това трябва да посочим и един пример от книгата „Феджри Мюнир“ на Ибн Факихани, в която се предава следната случка:
Ебу Муса, който е един от известните духовни мислители, бил на един кораб, когато настъпила буря. Бурята се усилвала все повече и, малко преди корабът да потъне, Ебу Муса се обърнал към Пратеника с думите: „О, Пратенико на Аллах, корабът ни ще потъне, тук има много невинни хора, които може би ще загубят живота си сред морето. Покажи ни начин да се измъкнем от това положение.“
Тогава чул един глас: „О, Ебу Муса! Прочетете молитвата „тюнджина“!” Тоест молитвата, която спасява…
Ебу Муса попитал: „Коя е тази молитва, Пратенико на Аллах?“
Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, прочел молитвата, която сега ние четем след намаза.
Всички в кораба прочели молитвата, бурята отминала и всички се спасили.
Това е и причината, когато над нас надвисне някоя опасност, да четем точно тази молитва.
Тази молитва е написана чрез илхам (вдъхновение). Не е редно да се настоява нито за този, който я чете, нито за този, който не я чете. Ако се прочете, има награда, ако не се прочете – не е грях. Аз лично я чета и смятам, че е хубаво да се чете. Името й говори сам`о – молитвата, която спасява…
Източник : https://wardahasan12.blogspot.com
Молитвата „Салятен тюнджина“:
„Аллахумме салли аля Сеййидина Мухаммедин ве аля али Сеййидина Мухаммедин салятен тюнджийна биха мин-джемиил-ехвали вел афат. Ве текди лена биха джемиал хаджат, ве тутаххируна биха мин джемии-с сеййиат, ве терфеуна биха индеке еалед-дераджат, ве тубеллигуна биха ексал-гайат, мин джемиил-хайрати фил хайати ве беадел мемат, бирахметике йа ерхамер-рахимин. Хабунеллаху ве ниамел векил, ниамел мевля ве ниамен-насир. Гуфранеке раббена ве илейкел масир.“
Значение:
„O, Аллах! Отправяме благослов към Пратеника и неговото семейство. И този благослов нека бъде толкова ценен, че: В негова чест ни спаси от всички страхове и бедствия. В негова чест задоволи всичките наши нужди, опрости всички наши грехове, в негова чест ни възвиши до най-висшата степен на вяра, в негова чест ни отреди както в този, така и в Отвъдния свят да изпълним всяко наше добро начинание, което сме замислили. О, най-Милостивия сред милостивите, отреди ни всичко това с Твоята безкрайна милост. Аллах ни е достатъчен и колко добър приятел е Той, колко добър Пазител е Той. О, наш Създателю, желаем твоето опрощение, връщането е само при Теб.“
Нека кажем, че на някои места липсват последните две изречения. Но да се каже и тази част е много полезно.
Тази молитва има голяма стойност и награда. Надеждата от Всевишния е, че при четенето на тази молитва човек няма да го сполетяват беди и е като преграда за тях, изпълняване на желанията и увеличаване на печалбата.
По време на молитва ръцете се държат отделно и дланите са отворени към небесата. Ръцете са на нивото на гърдите и представляват двете страни на везната, очаквайки милосърдието на Всевишния Аллах. Понякога Пратеникът е допирал ръцете си една до друга и е отправял молитви и по този начин.
Във връзка с това трябва да посочим и един пример от книгата „Феджри Мюнир“ на Ибн Факихани, в която се предава следната случка:
Ебу Муса, който е един от известните духовни мислители, бил на един кораб, когато настъпила буря. Бурята се усилвала все повече и, малко преди корабът да потъне, Ебу Муса се обърнал към Пратеника с думите: „О, Пратенико на Аллах, корабът ни ще потъне, тук има много невинни хора, които може би ще загубят живота си сред морето. Покажи ни начин да се измъкнем от това положение.“
Тогава чул един глас: „О, Ебу Муса! Прочетете молитвата „тюнджина“!” Тоест молитвата, която спасява…
Ебу Муса попитал: „Коя е тази молитва, Пратенико на Аллах?“
Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, прочел молитвата, която сега ние четем след намаза.
Всички в кораба прочели молитвата, бурята отминала и всички се спасили.
Това е и причината, когато над нас надвисне някоя опасност, да четем точно тази молитва.
Тази молитва е написана чрез илхам (вдъхновение). Не е редно да се настоява нито за този, който я чете, нито за този, който не я чете. Ако се прочете, има награда, ако не се прочете – не е грях. Аз лично я чета и смятам, че е хубаво да се чете. Името й говори сам`о – молитвата, която спасява…